3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 650
С., 26.05. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1805/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 691 от 08.10.2010 г. по гр. дело № 721/2010 год., с което е оставено в сила решение № 570 от 27.04.2010 год. по гр. дело № 609/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което Министерството на отбраната е осъдено да заплати на И. И. А. сумата 4341,45 лв. представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 01.01.2005 год. – 31.12.2001 г., ведно със законна лихва, считано от завеждане на исковата молба 26.02.2008 г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос – може ли да се установи дължимостта на неизплатено възнаграждение за извънреден труд на военнослужест със свидетелски показания и да се определи размерът му чрез понятието „средномесечно”, за който твърди, че с обжалваното решение е разрешен в противоречие с представена съдебна практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Позовава се и на хипотезата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът И. И. А. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на основания за допуска на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и такива в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан паричен иск, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика на ВС и ВКС, в която е обсъждан въпроса за допустимостта на свидетелските показания. Съдебните решения касаят предмет различен от предмета на спора разрешен с обжалваното решение. Правният въпрос не е разрешен в противоречи й с решение по гр. дело № 285/2009 год. на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК, с предмет на спора идентичен на предмета по настоящето дело, с което е прието, че при липса на документи за отчитане на положения извънреден труд от кадровите военнослужещи, основателността и размерът на претенцията може да установяват с помощта на заключение на вещо лице.
Извън горното следва да се посочи, че съдебната практика по прилагането на чл. 203 и чл. 204 З. (отм.) е уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК с решения на Върховния касационен съд постановени по реда на чл. 290 ГПК.
С решение № 455/11.06.2010 г. по гр. дело 706/2009 г. и решение № 454/11.06.2010 г. по гр. дело № 342/2009 г., Върховният касационен съд се е произнесъл относно разпределяне на доказателствената тежест по искове по чл. 203, ал. 3 и чл. 250, ал. 1 З. (отм.), като е прието, че в задължение на ищеца е да докаже даването на дежурства, които надхвърлят законоустановената дневна и месечна продължителност на служебното време, тяхната продължителност и подлежащ на заплащане размер, а задължение на ответника е да установи защитното си възражение, че не е имал задължение да изпълни предвидената нормативна процедура за компенсиране на удълженото работно време с почивка, тъй като фактическо удължаване не е било налице или дори да е имало надвишаване продължителността на служебното време през дните на дежурства, той го е компенсирал с почивки. С решение № 437/01.07.2010 г. по гр. дело № 1333/2009 г. на ВКС и решение № 439/01.07.2010 г. по гр. дело № 1733/2009 г. на ВКС е прието, че фактически отработеното удължено работно време подлежи на установяване с всички доказателствени средства, като в тежест на Министерството на отбраната е доказването на положителния факт, че служещият е компенсиран с дължимата почивка, а решение № 454/11.06.2010 г. по гр. дело № 342/2009 г. на ВКС приема, че при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер – чл. 130 ГПК (отм.), чл. 162 ГПК (нов).
С обжалваното решение, чрез допустими доказателствени средства – свидетелски показания и заключение на съдебно -счетоводна експертиза (използваният метод от вещото лице на „осредняване” при определяне на размера е допустим, при доказано основание – решение №437/01.07.2010 г., гр.д.№1333/09 г. на ВКС) искът е уважен.
Предвид изложеното поставеният правен въпрос се явява разрешен в съответствие със съдебната практика на ВКС по чл. 291 ГПК, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По делото липсват доказателства за направени съдебни разноски от ответника по касационната жалба и такива не се присъждат.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 691 от 08.10.2010 год. по гр. дело № 721/2010 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ