6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№650
София, 28.07. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина П.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2596 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 7684/23.VІ.2014 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-К. против решение № 856 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 30.ІV.2014 г., постановено по т. д. № 3754/2013 г., с което са били отхвърлени и трите негови обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, по чл. 86, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД и съответно по чл. 12, изр. 2-ро ЗЗД, предявени срещу ответната [община] за присъждането на суми в размер на 434 533.26 лв., на 9 478.75 лв. и на 259 505.81 лв.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по четири процесуалноправни и по четири материалноправни въпроса, както следва: 1./ „Допустими ли са свидетелски показания за установяване изпълнението от съответната община на задължението й по чл. 130 ГПК за уведоми заинтересуваните лица за издадената заповед за одобряване на подробен устройствен план?”; 2./ „Допустими ли са свидетелски показания за установяване съдържанието на официални документи, за които няма данни да са изгубени или унищожени, включително и когато другата страна се противопостави на събирането на такива доказателства?”; 3./ „Допустими ли са свидетелски показания за опровергаване съдържанието на официални документи – в случая писмо на [община], че даден административен акт не е влязъл в законна сила?”; 4./ „Длъжен ли е въззивният съд при непълен доклад на първата инстанция по отношение на релевантно за спора обстоятелство, когато непълнотата се изразява в непосочване на това обстоятелство за спорно, съответно и при неизпълнение на задълженията от страна на първия съд да поясни, че за установяване на обстоятелството не се сочат доказателства, във вр. с което доказателствената тежест не е била разпределена, да изготви служебно доклад, в който да повтори опороченото действие и укаже на страните фактите, нуждаещи се от доказване?”; 5./ „Санируем ли е двустранен договор за учредяване на право на строеж, сключен в нарушение на императивната разпоредба на чл. 180 ЗУТ?”; 6./ „Налице ли е хипотеза на невъзможен предмет при несъответствие по функция на строежа, за който се учредява суперфицията, с подробния устройствен план за поземления имот, дължащо се на нарушение на чл. 180 ЗУТ?”; 7./ „Щом липсващият към момента на учредяването на правото на строеж предмет на договора е по принцип възможен, това изключва ли както хипотезата на нищожност поради нарушение на закона, така и хипотезата поради невъзможен предмет?”; 8./ „Длъжен ли е компетентният адм. орган, обявил търг или конкурс за разпореждане с вещно право, да включи в тръжните /конкурсните/ книжа документация по всички въпроси , които характеризират обекта на това право, вкл. и за неговия регулационен и застроителен статут в случаите, когато за функцията на обекта, за който се учредява право на строеж, не е налице влязъл в сила подробен устройствен план?”
Поддържа се от страна на търговеца касатор по отношение на въпрос № 8, че поради „липсата на каквато и да е практика на съдилищата в страната”, както и на празнота „в релевантното законодателство в насоката на този въпрос”, последният бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, докато всички останали процесуалноправни и материалноправни въпроси били решени от САС с атакуваното решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, но също и в ППВС № 5/1955 г. и в ТР № 130А/1953 г. на ОСГК на ВС на НРБ.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [община] писмено е възразила чрез своя кмет /П. П./ единствено по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Всичките осем, формулирани в изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроси, се отнасят единствено до отхвърлената от въззивния съд искова претенция на търговеца касатор срещу ответната [община] с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД – не и спрямо останалите два обективно съединени с нея осъдителни иска. Съгласно мотивите, изложени към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2001 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В този смисъл и 4-те релевирани от касатора [фирма]-София процесуалноправни въпроса изцяло се отнасят да правилността на постановено от САС решение и затова не са годни да обосноват приложимост на касационния контрол, понеже не са елемент от произнасянето му по спорния предмет. Доколкото със същата точка от това тълкувателно решение надлежно е разяснено, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съответния съд по това дело, не може да бъде направена положителна констатация в тази насока и по отношение на който и да е от другите 4 материалноправни въпроса в изложението към жалбата. При категоричния решаващ извод на САС, че искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД следва да бъде отхвърлен – защото процесният договор за учредяване на право на строеж не е нищожен нито поради противоречието му със закона /чл. 180 ЗУТ/, нито поради невъзможен предмет, на така формулираните материалноправни въпроси липсва изтъкнатото по-горе главно качество при преценката за допустимост на касационния контрол. Що се отнася до последния от тях, той дори може да бъде сведен до хипотетичното питане дали предназначението на един балнеосанаториум не е да осъществява обществено-обслужващи дейности.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 856 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 30.ІV.2014 г., постановено по т. д. № 3754/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2