3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
София, 04.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 26.09. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №3106 /2013 година
Производство по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], с вх.№7198/26.06.2013 г. на Софийския апелативен съд, срещу определение от 21.06.2013 г. по гр.д.№144/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 ти състав, с което е обезсилено решение от 18.05.2012 г. по т.д.№1555/2007 г. на СГС, VІ-4 състав и е прекратено производството по т.д.№144/13 на САС, ТО, 3 състав. За да постанови обжалваното определение, Софийският апелативен съд е приел, че е налице забраната на чл.224, ал.1 във вр. с чл.221, ал.2 ГПК, отм. за пререшаване на висящия пред него спор. С приложеното влязло в сила решение №2159 от 25.03.2013 г. по гр.д.№15548/2011 г. на СГС, ГО, ІІ”В” състав съдът се е произнесъл по възражението за прихващане, направено от настоящия жалбоподател [фирма], което е напълно идентично с предмета на спора по разглежданото от САС дело, поради което на основание чл.221, ал.2 ГПК, отм. е формирана сила на пресъдено нещо по него и вече разрешеният спор не може да се пререшава.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.299, ал.2 ГПК, р.п. чл.224, ал.2 ГПК,отм. Подържа, че няма процесуална пречка за разглеждане на настоящето дело, тъй като искът, по който е образувано, нито е повторно заведен, нито е предявен по-късно по смисъла на чл.126, ал.1 ГПК, р.п. чл.95 ГПК, отм. Навежда доводи, че предметът по гр.д. №15548/2011 г. на СГС, ГО, ІІ”В”, е различен от предмета по настоящето дело.
Ответникът и третите лица помагачи на вземат становище по частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че към момента на постановяване на обжалваното определение липсва абсолютната отрицателна процесуална предпоставка за решаване на спора по т.д.№144/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 ти състав, наличието на която е довела до обезсилване на постановеното по първоинстанционното дело решение от 18.05.2012 г. по гр.д.№1555/2007 г. на Софийския градски съд, 6 ТО, 4 състав. Действително, че силата на пресъдено нещо по предмета на иска по това дело е формирана по-късно, с постановяване на Решение №2159/25.03.2013 г. по гр.д.№15548/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ”в” състав, с което съдът се е произнесъл по основателността на възражението за прихващане, направено от настоящия жалбоподател [фирма] с предмет идентичен с предмета на настоящето първоинстанционно гр.д.№1555/2007 г. по описана СГС. Но с подаването на въззивната жалба от [фирма], висящността на спора за заплащане на сумата 29 202.22 лв., представляваща обезщетение за липса на стоки по международен превоз, е пренесена пред Софийския апелативен съд. Преди да се произнесе по съществото на спора, той е бил длъжен да се произнесе по наличието на абсолютната отрицателна предпоставка, а именно формираната по този спор вече сила на пресъдено нещо. Наличието на положителните процесуални предпоставки, както и липсата на отрицателни такива, трябва да съществуват, р.п. да липсват не само към момента на предявяване на иска, този по гр.д.№1555/2007 г. на Софийския градски съд, предявен на 24.09.2007 г., но и към момента на постановяване на решението по съществото на спора. По-късното появяване на отрицателната процесуална предпоставка погасява правото на иск, поради което се явява пречка за развитието на процеса.
Правилно Софийският апелативен съд се е позовал на разпоредбата на чл.221, ал.2 ГПК, отм., р.п. чл.298, ал.4 ГПК, съгласно която решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него възражения за прихващане. С решение №2159 от 25.03.2013 г. по гр.д.№15548/2011 . на СГС, ГО съдът се е произнесъл по основателността на възражението за прихващане, направено от настоящия жалбоподател с предмет абсолютно идентичен по основание и петитум с предмета на гр.д.№1555/07 г. на СГС. Не се правят доводи, че предметът на иска по това дело е различен от предмета на възражението за прихващане, разгледано по гр.д №15548/2011 г. на СГС. И тъй като е зачетена формираната сила на пресъдено нещо по възражението за прихващане, направено от [фирма], неотносими са доводите му за различния предмет на исковете по тези две дела, поради което и не се налага събиране на нови доказателства.
Неоснователен е и доводът за нарушение на чл.126, ал.1 ГПК, р.п.95, ал.1 ГПК, отм. Към момента на постановяване на обжалваното определение от 21.06.2013 г. по гр.д.№144/2013 г. на Софийския апелативен съд, не е имало две висящи дела между същите страни по един и същи предмет, за да се прекрати производството по по-късно заведеното дело. С постановяване на решение №2159 от 25.03.2013 г. по гр.д.№15548/2011 г. на Софийския градски съд е разрешен спора по по-късно заведеното дело. Това решение като необжалваемо с аргумент от чл.280, ал.2 ГПК, е влязло в сила веднага, поради което към датата на постановяване на обжалваното определение, висящността по по-късно заведеното дело е била прекратена.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.06.2013 г. по гр.д.№144/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: