3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 650
С., 04.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 435/2011 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение № 62 от 06.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 240/2011 г., Първо търговско отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационната жалба на настоящия жалбоподател срещу решение № 641 от 16.12.2010 г. по в. т. д. № 1609/2010 г. на Варненски окръжен съд и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона – чл.280, ал.2 ГПК и § 25 ПЗР ЗИД ГПК, обн. ДВ бр.100/21.12.2010 г., и се прави искане за отмяната му.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] възразява срещу допустимостта на касационното обжалване в депозирания по реда на чл.278, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение тричленният състав на Първо търговско отделение на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решението по т. д. № 1609/2010 г. на Варненския окръжен съд, след като е констатирал, че с оглед цената на предявените по делото обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за приемане, че ответникът дължи на ищеца сумата 8 760 лв. – неизпълнено плащане по договор за изработка, и сумата 624.27 лв. – обезщетение за забава за периода 17.04.2009 г. – 17.11.2009 г., жалбата е процесуално недопустима по силата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. Т. състав е изложил съображения, че законодателното изменение на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК засяга всички заварени производства, по които е постановено въззивно решение с цена на иска под определените в нея минимуми и са образувани по постъпили след датата на влизането й в сила – 21.12.2010 г., касационни жалби.
Обжалваното определение е правилно.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията й обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 26 ПЗР на ЗИДГПК, изменението на чл.280, ал.2 ГПК е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” – 21.12.2010 г. и при липса на друго законодателно разрешение следва да се прилага спрямо всички касационни жалби, подадени след 21.12.2010 г. Законодателят не е обвързал приложимостта на изменената разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК с датата на образуване на делото пред първоинстанционния съд, поради което не може да се приеме за основателен довода на частния жалбоподател, че след като към датата на влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., производството по предявените искове все още е било висящо, допустимостта на касационното обжалване следва да се преценява според изискванията на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.59/2007 г. Правилен е изводът на първия тричленен състав на ВКС, че действалият до изменението на чл.280, ал.2 ГПК процесуален ред за касационно обжалване на решенията по въззивни дела е приложим само по отношение на касационните жалби, постъпили преди 21.12.2010 г. Този извод произтича от изричната разпоредба на § 26 ПЗР на ЗИДГПК, която предвижда, че само висящите към 21.12.2010 г. производства се приключват по досегашния ред. Висящност по смисъла на § 26 ПЗР на ЗИДГПК на производството пред Върховния касационен съд настъпва в момента на подаване на касационната жалба. В конкретния случай жалбата е депозирана в канцеларията на Варненски окръжен съд на 25.01.2011 г., поради което законосъобразно допустимостта й е преценявана от гледна точка на процесуалните правила за достъп до касационно обжалване, въведени с чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. Предвид обстоятелството, че цената на всеки от обективно съединените искове е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела – 10 000 лв., тричленният състав на Първо търговско отделение на ВКС е постановил правилно определение като е оставил жалбата без разглеждане поради процесуалната й недопустимост на основание чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010 г./.
По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното с частната жалба определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 62 от 06.04.2011 г. по т. д. № 240/2011 г. по описа на ВКС, Първо търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: