О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
София 07.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №5576/2013 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Л. Ц., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н. Н., срещу определение от 12.06.2013 г. по гр. дело №3349/2012 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение в частта за разноските на решение от 24.04.2012 г. по гр. дело №3349/2012 г. на Софийския градски съд. Въззивният съд е приел, че Т. Л. Ц. е осъден да заплати на [фирма] сумата 3 148.30 лв. деловодни разноски за първоинстанционното и въззивното производство, включващи 150 лв. – депозит за експертиза; 1 150.03 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция; 333.41 лв. – за държавна такса по въззивната жалба; 80 лв. – депозит за преводач във въззивното производство и 1 283.52 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Разпоредбата на чл.359 КТ освобождава ищците по трудови дела от задължението им спрямо държавата за разноски, но не и по отношение на ответника. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/09.07.2004 г. на В. адвокатски съвет е в размер на 1023 лв. за всяка инстанция, а заплатените от ответника са съответно 1 150.03 лв. и 1 283.52 лв. Тези възнаграждения не са прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Според него въззивният съд неправилно е приел, че дължи и заплатените от работодателя такси и разноски по делото, а адвокатското възнаграждение може да се намали само до трикратния минимален размер по Наредба №1/09.07.2004 г. на В. адвокатски съвет.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Правилен е изводът на въззивния съд, че изплатените адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции не са прекомерни. Те са в размер малко над минималните размери, а не над трикратните минимални размери по Наредба №1/09.07.2004 г. на В. адвокатски съвет. При прилагането на чл.78, ал.5 ГПК съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер по § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. на В. адвокатски съвет, а до минималния такъв според същата наредба. В случая обаче адвокатските възнаграждения от 1 150.03 лв. и 1 283.52 лв. съответно за първата и за въззивната инстанция са съобразени с действителната правна и фактическа сложност на делото с оглед на проведените съдебни заседания и въведените в предмета на делото с исковата молба и с въззивната жалба многобройни основания за незаконност на уволнението и неправилност на първоинстанционното решение. По тази причина уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно високо. Правилно въззивният съд е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника по исковете и направените деловодни разноски, представляващи държавна такса и възнаграждения за вещо лице и преводач. Съобразно разпоредбата на чл.359 КТ работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, се освобождават от заплащането на дължимите към съда държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото. Няма правно основание обаче за освобождаването им и от тези, които дължат на ответника – работодател на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 12.06.2013 г. по гр. дело №3349/2012 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.