3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
гр. С., 08,12, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 295 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма] молба за допълване на постановеното по делото определение от 22. 07. 2015 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение на СГС, с което е потвърдено първоинстанционно такова на СРС, с което на свой ред е върната предявена срещу молителя от Д. В. Б. искова молба, като на молителя бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв.
Противната страна оспорва молбата, като неоснователна, при условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на материалите по делото и твърденията на страните, намира следното: Молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, като подадена от легитимирана страна и в законоустановения срок е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. С отделна молба, изпратена по пощата в срока за отговор на частната касационна жалба, молителят е направил искане за присъждане на разноски в производството, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв. с ДДС (3000 лв. без ДДС). Към молбата са приложени договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане за кредитен превод на същата сума, сочещи на принципна основателност на молбата на ответника по частната касационна жалба, с оглед изхода на делото, да бъде осъдена противната на молителя страна, да го възмезди за сторените от него разноски за адвокатска защита (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Настоящият касационен състав намира за основателно възражението на ответника по молбата за прекомерност на заплатеното от молителя – противна страна, възнаграждение за адвокат, като несъобразено с действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело (чл. 78, ал. 5 ГПК). Предмет на защитата на молителя е такава срещу частна касационна жалба по дело с цена на иска 15165,31 лв., по което не е провеждано открито съдебно заседание, поради което минималният размер на възнаграждението за защита срещу касационна жалба по дело с цена на иска, като процесната, определен съобразно разпоредбите на чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС от 2004 г. би бил 738.72 лв. Съдът в настоящия касационен състав счита, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, като такова по частна касационна жалба, разгледана от касационната инстанция в закрито съдебно заседание, на молителя – ответник по частната касационна жалба следва да бъде присъдено възнаграждение за защита срещу същата в размер на 750 лв. За посочения размер молбата с правно основание чл. 248 от ГПК се явява основателна, като същата е неоснователна за разликата над същия размер до общо претендирания такъв от 3600 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА постановеното по делото определение № 443/22. 07. 2015 г., както следва:
ОСЪЖДА Д. В. Б. да заплати на [фирма] сумата 750 лв. разноски в производството, представляващи адвокатско възнаграждение за защита в касационната инстанция.
ОТХВЪРЛЯ молбата за допълване на същото определение в частта й, с която се претендира присъждането на разноски за сумата 2850 лв., представляваща разликата над присъдените 750 лв. до общо претендирания размер от 3600 лв.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: