О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
София, 15.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1910 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
М. В. Г. от с. Д. община Р., В. област чрез своя процесуален представител адвокат А, Д. М. е обжалвал решението на Софийския апелативен съд от 29.05.2009г по гр.д. № 1190/2008г с което като е било отменено решението на Видинския окръжен съд от 23.12.2005г по гр.д. № 561/2004г е постановено ново решение. С него Софийският апелативен съд на правно основание чл.155 ал.2 във вр. с чл.143 ал.1 ЗЗД осъдил М. В. Г. да заплати на Г. К. П. и на В. Т. П. сумата 11 600 лева,представляваща изпълнено от тях задължение вместо него към ТБ „Биохим”,заедно със законната лихва,считано от 17.11.2004г до окончателното й изплащане,постановил да и да им заплати лихви за забава за времето от 04.09.2003г до 17.11.2004г / не е посочен размера на мораторните лихви,а ако в тази част решението е било влязло в сила-отхвърлена претенция за една част,а за друга не е имало иск,като цяло, това вземане не е можело да се вписва в диспозитива на решението. В тази част,обаче, няма жалба от заинтересованата страна и ВКС не може да се произнася. Присъдил е/ и сумата 1 506.26 лева,представляваща направени по делото,разноски,съобразно уважения размер на исковете.
Изложението към касационната жалба не фиксира точно кои въпроси от съществено значение за спора,са били разрешени в противоречие на практиката на съдилищата-чл.280 ал.1 т.2 ГПК или по кои няма практика,или практиката е противоречива / има се предвид практика на отделните състави на ВКС/ за да се постанови решение с точно приложение на закона и да има значение за развитие на правото-чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Касационният жалбоподател е посочил в жалбата си като противоречиви решения,тези които са били по движението на делото. Това,обаче,не е основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
В Тълкувателно решение № 1/2009г ОСГК на ВКС е посочило,че „Касаторът е длъжен да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитиивното начало в гражданския процес” и „Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това”.
В конкретния случай решаващият съд е квалифицирал правно спора по чл.155 ал.2 във вр. с чл.143 ал.1 ЗЗД при безспорно установената фактическа обстановка: ищците Г дали нотариално заверено съгласие за включване клауза в договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 28.08.1998г,за обезпечаване заем в размер на 15 000 000 лева,които представлявали част от кредитна линия ,цялата в размер от 30 000 000 лева,предоставен от ТБ „Биохим” АД клон гр. В. на заемодателя-длъжник М. В. Г. в качеството му на Е. с фирма” В. М. Г. ”. Заемателят не се издължил на заемодателя-кредитор и за удовлетворяване на вземанията си ипотекирания недвижим имот бил изнесен на публична продан. На него пак ТБ „Биохим” го изкупила и след това с нот.акт № 165 от 04.09.2003г го продала на ищеца Г. К. П.,респ. и на неговата съпруга В. Т. П.-т.е. имотът,представляващ ап. № 39 от бл.60/13 Б,етаж 8 със застроена площ 60.74 кв.м.,находящ се в гр. В. ул.”Дунавска” № 58-отново се върнал на предишните си собственици.. За да го придобият, обаче, те заплатили на ТБ „Биохим” АД клон гр. В. продажната цена от 11 600 лева.
Софийският апелативен съд правилно е приел,че това е вредата,която собствениците на имотът,който предоставили за да обезпечат чуждото задължение- задължението на Е. „В” към ТБ „Биохим”” за получения в заем кредит от 15 000 000 лева,след като длъжникът не се издължил, били претърпяли. И тази вреда, е подлежала на обезвреда по реда на договорната отговорност-т.е. тази по реда на чл.155 ал.2 във вр. с чл.143 ал.1 ЗЗД, а не както първоначално приел Видинският окръжен съд- по реда на чл.45 ЗЗД. Решението на Софийския апелативен съд от 05.02.2007г по гр.д. № 419/2006г не е било по-различно:с него въззивният съд приел също,че отговорността не е по чл.45 ЗЗД ,а е по чл.143 ЗЗД респ. чл.155 ал.2 ЗЗД. В тази насока са били и указанията дадени в отменителното Р № 547 от 04.06.2008г по гр.д. № 2757/2007г ВКС, 5 гр.отд.
При това положение,след като не съществува противоречива практика на отделни състави на ВКС или на други съдилища в страната и след като не е изведен основния въпрос,който е бил съществен за този вид правоотношения да е бил разрешен противоречиво, не е налице и основанието за допустимост по чл.280 ал.1 тн.2 ГПК,а така също и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- посочените разпоредби са ясни, по тях има утвърдена съдебна практика и не се налага допускане касационно обжалване, за да се постанови решение по чл.290 ГПК имащо значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд от 29.05.2009г по гр.д. № 1190/2008г
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: