О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
София, 10.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на първи юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 427/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
К. А. К. и М. К. К. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 37 от 01.04.2008г. по гр.д. № 537/2007г., с което е оставено в сила решението на К. районен съд № 106 от 04.06.2007г. по гр.д. № 159/2006г.
Касационната жалба е подадена в срок , приподписана е от адвокат и съдържа изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Бургаския окръжен съд е оставил в сила решението на К. районен съд № 106 от 04.06.2007г. по гр.д. № 159/2006г. с което са уважени исковете на Д. Р. Р. и З. Д. Р. срещу К. А. К. и М. К. К. за предаване владението на 255 кв.м. от УПИ * кв.127 по ЗРП на гр. К. на основание чл.108 ЗС, за премахване на основание чл.109 ЗС на метален павилион в дворното място и преустановяване на неоснователните действия, с които се смущава правото на собственост на ищците, както и за заплащане на обезщетение по чл.59 ЗЗД за неоснователното ползване на имота.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК в редакция след решение на КС на НРБ № 4 по к.д. 4/2009г. касационно обжалване се допуска, когато съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на конкретното дело и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, разрешаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /т.3/.
В разглеждания случай касаторите се позовават на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК като поддържат, че са разрешени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Първият въпрос е за възможността да се допусне изменение на иска за обезщетение по чл.59 ЗЗД като се добави нов период, за който се търси обезщетението. В тази връзка се сочи определение № 802/27.04.1999г. на ВКС, V г.о., но разгледаната в него хипотеза е различна , защото по това дело е допуснато изменение както на размера на обезщетението , така и на периода, за който се претендира, а в случая е направено само уточнение на иска в рамките на претендираната сума и в този случай не е налице предявяване на нов иск. Останалите решения са постановени по искове за сметки в делбеното производство и дадените в тях разрешения във връзка с преклузията по чл.286 ГПК /отм./ са неотносими към разглеждания случай. С оглед на изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по иска по чл.59 ЗЗД. .
Вторият въпрос също е процесуалноправен и е свързан с разпределяне на доказателствената тежест между страните при оспорване на констативен нотариален акт за собственост. По този въпрос въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС – решение № 2* от 02.12.2004г. по гр.д. № 1680/2003г., ІV г.о. , с което се приема, че при оспорване на констативен нотариален акт , легитимиращият се с него следва да установи предпоставките на издаването му. По настоящото дело съдът е зачел правата по нотариалния акт след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства във връзка с реституцията на имота и последващото правоприемство и не е основал изводите си единствено на оспорения нотариален акт. С оглед изричната разпоредба на чл. 3 ал.1 изр.2 ЗВСОНИ , че правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява от факта, че е била отнета от тях , а спорове по исков ред са допустими само при конкуренция на права цитираната съдебна практика за доказване на придобивното основание на ищеца по ревандикационния иск не е приложима за разглеждания случай. Останалите въпроси, свързани с преценката на доказателствата касаят съществото на спора и по тях ВКС не дължи произнасяне в производството по чл.288 ГПК , което има за цел единствано проверка на критериите на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 37 от 01.04.2008г. по гр.д. № 537/2007г., с което е оставено в сила решението на К. районен съд № 106 от 04.06.2007г. по гр.д. № 159/2006г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: