О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
гр. София, 01.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 190/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] , чрез юрисконсулт на Е. Г., против решение № 419 от 16.11.2016 г, постановено по в. гр. д. № 647/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Твърди се, че въззивният съд е нарушил материалния закон, не се е съобразил с практиката на ВКС, и е направил неправилни изводи, свързани със законосъобразността на извършения подбор.
Ответникът по касация Т. М. Б., чрез адвокат С. Г. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са изпълнени предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания , с което законът свързва достъпът до касационно обжалване,а именно : да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото ; по отношение на този въпрос да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./.
С обжалваното решение, Окръжен съд – Хасково е потвърдил решение № 281 от 01.09.2016 г. по гр. д. № 809/201 г. на Районен съд – Димитровград, с което е признато за незаконно извършеното със Заповед № 0035 от 27.04.2016 г. на Директора на дирекция „УРЧР“ С. Д. в [фирма], с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Т. М. Б. от [населено място] и същото е отменено; Т. Б. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „лаборант“ в цех 670, „ХВО и неутрализационна станция“ в [фирма], [населено място] и дружеството е осъдено да й заплати на осн.чл. 225,ал.2 КТ сума в размер на 2 809,74 лв. , представляваща обезщетение за претърпени вреди от незаконното уволнение за периода 28.04.2016 г. до 28.10.2016 г. Присъдени са такси и разноски.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че при извършеното уволнение на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ работодателят не е установил в процеса, че извършения от него подбор е законосъобразен.В тази връзка е посочено , че критериите за подбор са изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 329 КТ и са два – по- висока квалификация и по- високо ниво на справяне с работата.Квалификацията на работника или служителя е най- общо съвкупността от знания и умения.В нея се включват не само знанията и уменията , придобити чрез образование, но и опитът, придобит в резултат на трудовия и професионалния стаж . Посочено е че в случая видно от картата за оценка по критерия образование и квалификация , изисквани за заемане на длъжността е включен само показателя ”образование” без да се включени другите показатели и най- вече показателите „трудов стаж” и „професионален опит” . Същевременно извършеният подбор се е изразил само в поставяне на точки по зададените критерии и подкритерии като разликата между определените от комисията цифрови оценки на ищцата и останалите участници в подбора изобщо не е обоснована в протокола за подбор , нито се обосновава от събраните по делото гласни доказателства . Прието е също така, че данните по делото установяват, че извършеното от работодателя уволнение е израз на „злоупотреба с власт” . Този извод се обуславя от факта на предишно уволнение на ищцата, успешно оспорено от нея по съдебен ред, от обстоятелството , че след възстановяването й на работа на длъжността „лаборант „ ищцата е била командирована за 45 календарни дни да изпълнява длъжността „портиер”, непосредствено след това е отправено предложение за прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 331 КТ и в крайна сметка е извършено съкращение на щата само на една единствена щатна бройка – тази заемана от ищцата.
При тези решаващи мотиви в представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК допускането до касация е обосновано със следните въпроси:
(1) „Включва ли критерият „квалификация“ по смисъла на чл. 329, ал. 1 КТ показателите „трудов стаж“ и „професионален опит“ ?“
(2) „Преценката на работодателя да определя конкретни критерии за подбор във връзка с особеностите на работата, стига те да са съобразени с критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, подлежи ли на съдебен контрол?“
Първият въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното решение , но неговото разрешаване само по себе си не се явява обуславящо за изхода на делото. Както се посочи съдът е приел, че уволнението е незаконно на две основания, а именно на първо място е приел , че при извършеното уволнение поради съкращаване в щата, работодателят не е установил законосъобразност на подбора и на второ място , че извършеното уволнение се явява злоупотреба с работодателска власт. Освен това за да направи извод относно незаконосъобразност на подбора въззивният съд се е позовал освен на това, че в критерия по- висока квалификация не е включен трудовия стаж и професионалния опит на лицата, между които се извършва , но и на обстоятелството, че дадените цифрови оценки по критериите, възприети от работодателя, не са писмено обосновани, а след оспорването на подбора от ищцата, не са потвърдени от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Следователно въпросите свързани с подбора не са единствено обуславящи изхода на спора като същевременно поставеният въпрос №1 не обхваща всички изводи на съда относно неговата незаконосъобразност.
Вторият въпрос така, както е формулиран, не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение.
Посочването на правен въпрос в посочения вече смисъл е основната и обща предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване . С оглед на това, липсата на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Независимо от това следва да се посочи, че касаторът не е обосновал по отношение на така формулираните въпроси , кое от допълнителните основания на чл. 280,ал.1 ГПК е изпълнено. Общо е посочено че са налице допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. По същество наличието на задължителна практика по съответните въпроси изключва изпълнението на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Същевременно не е посочено представената задължителна практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, към кой от поставените въпроси се отнася.
С оглед на това следва да се приеме, че не са изпълнени комулативните изисквания, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените от нея разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 419 от 16.11.2016 г, постановено по в. гр. д. № 647/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Т. М. Б. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :