– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 651
гр. София, 01.08.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 20.03.2019 (двадесети март две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 482 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 9757/22.11.2018 година, подадена от Г. С. Г., срещу част от решение № 362/11.10.2018 година на Окръжен съд Хасково, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 391/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Хасково е потвърдил първоинстанционното решение № 29/12.03.2018 година на Районен съд Харманли, постановено по гр. д. № 414/2018 година в частта му, с която е уважен предявения Т. Д. В. срещу Г. С. Г. иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на 10.04.2016 година в [населено място], [улица], от ухапване на две кучета, порода „Кангал”, собственост на Г. С. Г. и намиращи се под негов надзор, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 10.04.2016 година до окончателното плащане.
В подадената от Г. С. Г. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в частта му, с която искът е уважен за сумата над 1000.00 лева и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения срещу него от Т. Д. В. иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД да бъде отхвърлен за сумата над 1000.00 лева. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Т. Д. В. е подал отговор на същата с вх. № 894/20.01.2019 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 362/11.10.2018 година на Окръжен съд Хасково, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 391/2018 година в обжалваната му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Г. С. Г. е бил уведомен за обжалваното решение на 17.10.2018 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 9757/22.11.2018 година, като е подадена по пощата на 17.11.2018 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Г. С. Г. е поискал обжалваното решение на Окръжен съд Хасково да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по правния въпрос за това следва ли при определяне на размера на дължимото обезщетение за непозволено увреждане да се отчита съвината на увредения. Изложени са съображения, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС №7/30.12.1959 година, ППВС № 17/18.11.1963 година, ППВС № 4/23.12.1968 година и решение № 159/24.11.2010 година, постановено по т. д. № 1117/2009 година по описа на ВКС, ТК, І т. о.
При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Хасково е посочил, че са неоснователни изложените от Г. С. Г. доводи и съображения за съпричиняване от страна на пострадалия Т. Д. В.. Първоинстанционният съд всестранно и пълно бил обсъдил липсата на обстоятелства, обуславящи наличието на съпричиняване, като неговите изводи изцяло се споделяли от въззивната инстанция. От събраните по делото доказателства и от показанията на разпитания по делото свидетел П. И. Г. (пряк очевидец на случилото се) не се установявало поведение на Т. Д. В., което да е предизвикало поведението на двете кучета по време на инцидента на 10.04.2016 година. От своя страна първоинстанционният съд е посочил, че не е налице соченото от Г. С. Г. съпричиняване от страна на Т. Д. В.. Съгласно задължителната съдебна практика съпричиняване било налице, когато с действията си съответното лице е допринесло за настъпване на вредите, респективно, когато било налице причинна връзка между неговите действия или бездействия и вредоносния резултат. Именно изхождайки от горните принципни постановки съставът на Районен съд Харманли приемал, че в случая нямало съпричиняване, тъй като не било установено поведение на пострадалия, което да е повлияло по определен начин или да е станало причина за нападението, респективно да е подразнило животното или да е било провокативно. При доказателствена тежест за установяване на твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат Г. С. Г. не установил в процеса Т. Д. В. да е извършил някакви определени действия или да е предприел определено поведение, което да е повлияло по определен начин или да е станало причина да бъде нападнат от двете кучета, за да бъде обоснован извод от съда за съпричиняване на вредоносния резултат. Такива данни не се съдържали и в показанията на разпитаните свидетели на Г. С. Г.. В този смисъл, съдът считал, че от страна на Т. Д. В. не било допуснато поведение, което да е в причинна връзка между настъпилите вреди и увреждането, поради което не били налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за отчитане на съпричиняване от негова страна за настъпване на вредите и за намаляване на дължимото обезщетение, в който смисъл направеното от Г. С. Г. възражение било неоснователно.
С оглед на така посочените мотиви на двете инстанции по съществото на спора така поставения от Г. С. Г. правен въпрос не е бил обсъждан от съдилищата и не е обусловил изводите им в постановените от тях актове. Доколкото съставът на Окръжен съд Хасково е приел, че направеното от Г. С. Г. възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Т. Д. В., не е доказано по установения за това ред, той не е разглеждал въпросът за това какъв би бил размерът на евентуалното съпричиняване (независимо от това дали е причинено виновно или не) и дали обезщетението за претърпените от непозволеното увреждане вреди, следва да се намали с размера на съпричиняването. Видно от мотивите на съдебното решение въззивният съд не е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Т. Д. В., но същото не трябва да бъде взето предвид при определяне на размера на обезщетението (в който случай въпросът би бил обуславящ), а е приел липса на съпричиняване, като поради това не е намалил и размера на обезщетението, както било поискано от Г. С. Г.. В този смисъл обжалваното решение е съобразено с установената съдебна практика, че намаляването на размера на обезщетението за имуществени вреди поради съпричиняване от страна на увредения по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо в случаите, когато такова съпричиняване бъде доказано по делото от страна на увреждащия.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 362/11.10.2018 година на Окръжен съд Хасково, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 391/2018 година, по подадената срещу него от Г. С. Г., касационна жалба с вх. № 9757/22.11.2018 година и такова не трябва да се допуска.
В настоящето производство не следва да се присъждат разноски на Т. Д. В., въпреки че са поискани с отговора на касационната жалба, тъй като не са представени доказателства за реално извършени такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 362/11.10.2018 година на Окръжен съд Хасково, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 391/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.