3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№651
София12.10.,.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание четвърти октомври на две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 714/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Национална агенция за приходите” – [населено място] срещу Решение № 84 от 21.ІІ.2011 г. по гр.д. № 592/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд, поправено за очевидна фактическа грешка с Решение № 600/15.ІV.2011 г., с което е отменено Решение № 141 от 8.ІV.2010 г. по т.д. № 68/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд и е постановено друго, с което е обявена неплатежоспособността на [фирма] – [населено място], с начална дата 30.ХІІ.2009 г. и дружеството е обявено в несъстоятелност, съгласно чл. 630 ал. 2 ТЗ, което решение се обжалва в частта за началната дата, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподатeлят поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като същественият материалноправен въпрос за момента на настъпване на неплатежоспособността и за началната дата, е решен в противоречие с практиката на ВКС. Сочи, че съдът не е събрал доказателства за настъпило по-ранно състояние на неплатежоспособност, а е приел за определяща датата, на която дружеството е изпаднало в забава към конкретен кредитор, без да вземе предвид и да обсъди икономическото му състояние и задълженията му спрямо всички кредитори, което е в противоречие с практиката на ВКС: Р.№344/ 29.ІV2004 г. по т.д. №1288/2003 г., Р.№43/7.ІІ.2005 г. по т.д. № 439/ 2004 г., Р.№659/10. ХІ.2005 г. по т.д.№124/2005 г., Р.№820/29.ХІІ. 2005 г. по т.д.№ 535/ 2005 г., Р.№174/14.ІІІ.2006 г. по т.д.№588/2005 г., Р.№154/23.ІІІ.2007 г. по т.д.№641/2006 г., Р.№549/27.Х.2008 г. по т.д.№239/2008 г. и Р. №63/3.ІV.2008 г. по т.д.№ 678/2007 г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва допустимостта на касационната жалба, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, евентуално оспорва жалбата и по същество, а останалите ответници по жалбата Пенсионно – осигурителна компания [фирма] – [населено място], Доброволен пенсионен фонд ”Доверие” – [населено място], Професионален пенсионен фонд ”Доверие” – [населено място] и Универсален пенсионен фонд ”Доверие” – [населено място] не изразяват становища по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение и е постановено друго, с което е обявена неплатежоспособността на [фирма] – [населено място], определена е началната дата, дружеството е обявено в несъстоятелност, съгласно чл. 630 ал. 2 ТЗ, което решение се обжалва в частта за началната дата, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да определи за начална дата на неплатежоспособността датата 30.ХІІ.2009 г., въззивният съд е съобразил непогасяваните задължения, коефициентите на обща ликвидност и на бърза ликвидност за 2009 г. и намаляването им, коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност към края на 2009 г. и към 31.VІІІ.2010 г. и е приел, че е налице необратимо състояние на неплатежоспособност, като длъжникът не доказва да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията си. Въз основа на заключението на изслушаната експертиза е приел за установено неплащане на дължимата погасителна вноска 120 909.20 евро по сключения облигационен заем към 30.ХІІ.2009 г. и е съобразил, че няма доказателства за предходно неплащане и за настъпило по-ранно състояние на трайна неплатежоспособност на длъжника.
Изложеният от жалбоподателя материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, за началната дата на неплатежоспо – собността, е релевантен за делото, тъй като обуславя евентуална нищожност на действия и сделки, съгласно чл. 646 ал. 2 ТЗ, по който въпрос е налице установена съдебна практика, посочена и от жалбоподателя. Последователно в практиката си ВКС приема, че състоянието на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ, съдът следва да прецени въз основа на цялостен анализ на доказателства – та, установяващи икономическото състояние на длъжника и възможността да изпълнява паричните си задължения към кредиторите, за което икономическо състояние са от значение показателите за ликвидност, които са количествена характеристика на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения, както и други показатели – коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост, след анализ на които се определя каква е тенденцията в дейността на дружеството – за влошаване или за подобряване, съобразно балансите му за съответните години. Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи съобразно общото икономическо състояние на длъжника, с оглед изведените критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията, за която е от значение не само най-старото непогасено задължение, а общото икономическо състояние и моментът, когато длъжникът е спрял плащанията.
Въззивният съд, като е обсъдил релевантните доказателства, включително приетото заключение на изслушаната експертиза, е направил преценка за неплатежоспособността и началната й дата, обсъждайки посочените критерии и отчитайки тенденцията на влошаване в икономическото състояние на дружеството и е приложил разпоредбата на чл. 608 ал. 2 ТЗ. Въпросът за началната дата на неплатежоспособността, е конкретен за всеки отделен случай с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по делото, които подлежат на доказване и като е приел, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност към 30.ХІІ.2009 г. – датата на последното плащане, съдът не е постановил решението си само прилагайки разпоредбата на чл. 608 ал. 2 ТЗ, още повече, че по делото няма твърдяна друга дата на неплатежоспособността, нито доказателства за такава, каквато и сега жалбоподателят не сочи в жалбата.
С оглед изложеното следва да се приеме, че въпросът за началната дата на неплатежоспособността не е решен в противоречие с установената съдебна практика. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 84 от 21.ІІ.2011 г. по гр.д. № 592/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: