3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
С., 12.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3157/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 1055 от 21.04.2015 г. по ч.гр.д. № 1548/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 29.12.2014 г. по гр.д. № 124/ 2012 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е отказано освобождаването му от внасяне на държавна такса, с оплакване за неправилност. В Изложение към частна касационна жалба жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите относно освобождаване на юридическо лице от държавна такса:1. следва ли съдът да съобрази не само нормата на процесуалния закон, а и фактите и обстоятелствата, и представените доказателства, правото на ЕС и правото на участие на всеки правен субект до правосъдие, гарантирано от Конституцията, 2. при доказателства за обективна невъзможност на юридическото лице да осигури средства за държавна такса и при висящ спор за незаконосъобразност на извършени действия, но фактите изключват предположение за неплатежоспособност и не са налице доказателства, които да налагат обявяване в неплатежоспособност, следва ли съдът да съобрази тези факти, както и законодателството и практиката на ЕС, 3. следва ли съдът да съобрази значителните финансови затруднения на юридическото лице да се разпорежда със средства и материални активи и не съставлява ли това поведение нарушение на чл.6 т.1 от Конвенцията, която не правиш разлика между физическо и юридическо лице. По тези въпроси обосновава, че няма практика на ВКС и че практиката на съдилищата е йезуитска, тъй като не е съобразена нито с фактите, нито с представените доказателства и почива на норма от закона, несъобразен с цитираното законодателство и с гарантираното от закона право на защита.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е отказано освобождаване на търговско дружество от внасяне на държавна такса по въззивна жалба, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение, с което [фирма] – [населено място] не е освободено от внасяне на държавна такса по подадената въззивна жалба. Съдът е изложил, че съгласно чл. 83 ал. 2 ГПК съдът може да освободи от внасяне на държавна такса физически лица, за които прецени въз основа на представените доказателства, че не притежават достатъчно средства за заплащането й. Тъй като се касае за търговско дружество, е приел за несъстоятелни доводите за влошено материално състояние поради обстоятелството, че върху притежаваното имущество е наложен запор и е изнесено на публична продан.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне. По изложения от жалбоподателя правен въпрос за възможността за освобождаване на страна по делото – юридическо лице- от задължението да внесе държавна такса по подадена въззивна жалба, съответно по приложението на чл.83 ал.2 ГПК, има създадена от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 ГПК съдебна практика: Опр. №78/ 31.01.2013 г. по ч.т.д.№ 595/2012 г. на ІІ т.о.,Опр№755/14.11.2013 г. по ч.т.д.№4049/2013 г. на ІІ т.о.,Опр.№446/24.06.2013 г. по ч.т.д.№ 2300/2013 г. на ІІ т.о.,Опр.№581/13.09.2013 г. по ч.т.д.№2906/2013 г. на І т.о. и посочените в него:Опр.№100/29.01.2013 г. по ч.т.д.№47/ 2013 г. на І т.о.,Опр.№650/12.07.2012 г.по ч.т.д.№507/2012 г.на ІІ т.о., Опр.№489/20.07.2012 г. по т.д.№225/2012 г. на І т.о.Тази практика е безпротиворечива и е в смисъл, че нормата на чл. 83 ал. 2 ГПК има социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие, като е приложима само по отношение на физическите лица при наличие на посочените изисквания в чл. 83 ал. 2 т. 1 – т. 7 ГПК, но не и за търговци. Липсата на достатъчно средства за погасяване на текущи задължения от регистрирани като търговци лица, включително за държавна такса, е основание търговецът да поиска откриване на производство по несъстоятелност – в тази специална хипотеза е предвидено освобождаването им от предварителното й внасяне – чл. 620 ал.1 ТЗ – разпоредба, подкрепяща извода, който пряко следва от чл. 83 ал. 2 ГПК, а именно, че нормата е неприложима за лица, осъществяващи търговска дейност – ЕТ или юридически лица.
Допускането на касационен контрол на поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК предполага неяснота или противоречие в определена правна норма, пораждаща необходимост от нейното тълкуване, каквато не е налице по отношение на нормата на чл. 83 ал. 2 ГПК. В нея ясно и категорично законодателят е установил правилото, че от държавна такса и разноски могат да бъдат освободени само физическите лица, като с оглед подлежащите на преценка примерно изброени в тази норма обстоятелства е очевидно, че това са лицата, които нямат търговско качество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1055 от 21.04.2015 г. по ч.гр.д. № 1548/ 2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: