О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
[населено място], 14.07.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3295 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1153/2.06.2015г., постановено по т.дело № 1610/2015г. на Софийски апелативен съд, т.о. шести състав в частта, с която са уважени исковете на Н. Т. П., Д. К. К. и Н. Б. П. по чл.15, ал.5 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба Н. Т. П., Д. К. К. и Н. Б. П., чрез от адв. Неврокопски поддържат становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване по изложени в него аргументи. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно и допустимо решение, което подлежи на касационен контрол.
С обжалваното решение на САС и решение №1393/29.06.2015г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, дружеството касатор е осъдено да заплати на Н. Т. П., Д. К. К. и Н. Б. П. на основание чл. 15, ал. 5 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели по 363 395,85 лв., представляваща възнаграждение за ползване на служебно изобретение с наименование „Метод за алкилиране на изобутан с бутени при недостиг на изобутан”, за което е издаден патент № 64449/28.02.2005 г. на Патентното ведомство на Република България, като ползването е извършено през следните периоди: м. 01.2006 г. – м. 09.2006 г., м. 04.2007 г. – м. 01.2008 г., м. 03.2008 г. – м. 08.2008 г., м. 11.2008 г. – м. 12.2008 г., заедно със законната лихва от 29.12.2010 г. до окончателното плащане на сумата. В частта, с която са отхвърлени исковете на ищците за периодите : м. 10, 11 и 12.2006 г., м. 01, 02 и 03.2007 г., м. 02, 09 и 10.2008 г., м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2009 г., поради необжалването му решението на САС е влязло в сила.
За да постанови този обжалван резултат САС е приел, че [фирма] е притежател на патент № 64449/28.02.2005 г. на Патентното ведомство на Република България, част от авторите на който са ищците, като изобретението има служебен характер по чл. 15 ЗПРПМ. След преценка на доказателствата по делото, като заповед за внедряване № 60-002465/3.ХІ.1998 г., разпореждане за назначаване на работна група за определяне ефективността от използването на патента № 15-00-50-Р/17.ХІ.2005 г., протокол от 27.ІІІ.2006 г. за определяне на база за изчисляване на икономически ефект САС е приел за установено, че от 1998 г. ответникът е внедрил и използвал метода в производствената си дейност, заявен през 2001 г. и патентован през 2005 г. По съображения, че между страните не е сключен договор за дължимото на авторите възнаграждение, каквото ответникът няма спор, че не е плащал, съдът е определил възнаграждението съгласно чл. 15, ал. 5 ЗПРПМ, като е прието заключението на тройната съдебно – оценителна експертиза, в частта, с която са взети метода и данните по заключението на в.л. Г.. Според експертите положителния икономически ефект от използваното на изобретението за дружеството е 7 865 711лв. Съдът е изложил аргументи защо приема заключeнието на тройната експертиза, която е ползвала метода на м.л. Г., а не експертизата на в.л. Г.. В приетата от съда експертиза общият икономически ефект от използване на изобретението през процесния период, е определен като разлика между цената на действително произведеното количество, съгласно финансовите отчети на ответника, и тази, ако е било внесено произведеното количество, който начин на определяне на икономическия ефект е в съответствие с критериите по чл. 15, ал.5 ЗПРПМ и методологията на ответника, посочена в Протокола от 27.03.2006 г. Съдът е съобразил приноса на всеки един от изобритателите в създаване на изобретението 33% и приноса в реализацията на икономическия ефект -14 %, което за всеки от ищците за посочения период е 363 395.85лв. Изложени са съображения, че при отчитане на икономическия ефект не следва де отчита работата на другите инсталации, а само на тази, в която е внедрено изобретиението. Въззивната инстанция е извела аргументи за втория критерий, от значение за определяне на възнаграждението – „ценността” на изобретението, от преценката и гледната точка на ответното дружество, изразяваща се в подаване на заявление до Патентното ведомство за патентоване на изобретението. Изложени са аргументи по третия критерий-приносът на търговското дружество / създаване на условия за ищците, като служители на предприятието, да разработят изобретението/, което пък е основание за намаляване на възнаграждението. За неоснователно е прието възражението на ответника по исковете за погасяване на част от вземанията по давност, като считано от датата на подаване на исковата молба 29.12.2010г. и исковия период, за който се претендира възнаграждението 1.01.2006г. – 31.12.2009г., петгодишната давност не е изтекла.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторат формулира, като значими за спора, четири материалноправни въпроса: 1. Реализирането на печалба при използването на изобретението по време на действие на патента е ли е предпоставка за получаване на възнаграждение по чл.15, ал.5 ЗПРМП в смисъл, че при липса на печалба от използване на изобретението не се дължи възнаграждение изобщо? 2. Дали при определяне на наличието на печалба и нейния размер като елемент от фактическия състав на чл.15, ал.5 ЗПРПМ следва да се изследва цялостния ефект от внедряване на изобретението върху печалбата на предприятието или само въздействието върху резултатите от функционирането на конкретната инсталация, в която е внедрено? 3. Какво представлява ценността на изобретението като предпоставка за съществуването и определяне на размера на възнаграждението по чл.15, ал.5, т.2 ЗПРПМ, в смисъл трябва ли да бъде нещо различно от самото изобретение? 4. От значение ли е за определяне на размера на възнаграждението по чл.15, ал.5 ЗПРПМ икономическия ефект от внедряване на изобретението или този критерий не съществува при ЗПРПМ?. По тези четири въпроса касаторът счита, че отговорът им ще е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на тълкуването по т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС и за развитие на правото. Обстоятелството, че в чл.15, ал.5 ЗПРПМ е възприет нов комплексен критерий от три части, налага осъвременяване на практиката по този въпрос. Поддържа че по първите три въпроса липсва тълкуване на съдържанието на отделните предпоставки и критерии, което да бъде приложено към всеки отделен случай.
По така поставените въпроси настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение по допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени / т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Разпоредбата на чл. 15, ал.5 ЗПРПМ ясно посочва критериите, въз основа на които трябва да бъде определено възнаграждението на създателите на изобретение. Използването на икономически критерии, предпоставя , че определянето на размера на възнаграждението ще зависи от установените по делото конкретни факти за всеки конкретен случай, с оглед на вида на изобретението и в каква област на техниката и промишлеността се прилага. Освен, че въпросът за определяне на възнаграждението е специфичен за всеки конкретен случай, касаторът не обосновава основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за необходимост за промяна на създадена съдебна практика по приложението на чл.15, ал.5, т.1-3 от ЗПРПМ: решение № 293 от 1.06.2010г. по т.д. № 3212/2009г. на САС, решение № 960 от 13.05.2014г. по т.д.дело № 430/2014г. на САС, решение от 10.04.2003г. по гр.дело № 2346/2002г. на САС, всички влезли в сила и представляваща съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решенията са постановени след влизане в сила на изменението на чл.15, ал.5 от ЗПРПМ с ДВ бр. 66 от 2002г.
Касаторът поставя процесуалноправен въпрос: „Процесуалното поведение на страната по едно дело, изразяващо се в липсата на изрично оспорване на фактически твърдения на другата страна, представлява ли за друго дело извънсъдебно признание на тези обстоятелства?” Може ли да се приеме за извънсъдебно признание липсата на оспорване на документ и метод на предходно съдебно производство, при положение, че има изрично противопоставяне в рамките на висящото производство? Признанието на ирелевантен по делото факт може ли да доведе до извод не само , че той се е осъществил, но че са настъпили правните последици на друг релевантен факт, който обаче е останал недоказан?
Така поставени въпросите не осъществяват общата предпоставка да имат обуславящо значение за изводите на съда за уважаване на предявените искове, поради което не съставляват процесуалноправни въпроси, съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Вярно е, че САС е приел, че между същите страни има влязло в сила съдебно решение, недопуснато до касационно обжалване с определение по чл.288 ГПК т.дело № 970/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., по иск със същия предмет, но за друг период от време, в което е възприето от съда заключението на експертизата, която е използвала метода за оценка на икономическия ефект, описан в протокола от 27.03.2006г., изготвен от комисия, назначена с разпореждане №15-00-50-Р/17.11.2005г. на изпълнителния директор на ответното дружество. Освен позоваването на влязлото в сила решение, въззивният съд е изложил свои съображения защо приема заключението на тройната специализирана експертиза и закл. на в.л. Г. за метода на оценка, а не това на в.л. Г., т.е. изводите на съда за определянето на възнаграждението на ищците са обусловени от преценка на доказателствата по делото, а не на признания, така както са формулирани въпросите. След като въпросът не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, съдът не обсъжда допълнителния критерий по цитираната от касатора съдебна практика / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Настоящият състав на ВКС, ТК не обсъжда представеното с молба вх. №5186/16.05.2016г. удостоверение №64449/14.01.2016г. на Патентното ведомство, доколкото в него няма отбелязване, че решение №267/20.11.2015г. е влязло в сила.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1153/2.06.2015г., постановено по в.т.дело №1610 /2015 г. Софийският апелативен съд, т.о. шести състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: