3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
гр. София, 17.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 09.октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2145 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Комисия за защита на потребителите срещу определение № 204 от 31.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 4136/13 на САС , с което е потвърдено определение от 29.07.2013 г. по гр.д. №7793/12 на СГС, с което исковата молба на Комисия за защита на потребителите против [фирма] е била върната на основание чл.129 ал.3 ГПК, поради неотстраняване в срок на нейните недостатъци.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба [фирма]-София в отговора си изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е констатирал, че в действителност в исковата молба и последващите уточнения липсва надлежно изложена обстоятелствена част на иска, съгласно изискванията на чл.127 ал.1, т.4 ГПК. След връчването на 27.06.2013 г. на поредните указания на съда за отстраняването на този недостатък на ИМ на процесуалния пълномощник на ищеца Комисия за защита на потребителите от страна на ищеца липсва изпълнение на същите в дадения от съда 14 дневен срок за това, което е довело и до постановяването на първоинстанционното определение за прекратяване на връщане на ИМ, съгласно разпоредбата на чл.129 ал.3 ГПК. С оглед изложеното въззивният съд е потвърдил обжалваното определение като законосъобразно.
В изложението по чл.284 ал.3,т1 ГПК на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, вместо да формулира конкретни правни въпроси от значение за изхода по конкретния процесуален спор по приложението на чл.129 ал.3 ГПК, които да се подложат на селекция по допълнителните основания в т.1-т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е изложил доводи за необосноваността на преценката на съдилищата за нередовност на ИМ, без да оспорва липсата на допълнителна молба за корекция на първоначалната ИМ, съгласно изричните указания на съда по чл.129 ал.2 ГПК. Следва да се отчете, че касационното обжалване на определения, съгласно чл.274 ал.3 ГПК е поставено в зависимост от изпълнение на визираните в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускането му. Ето защо пропускът на касатора да обоснове тези предпоставки/ прецизна формулировка на правни въпроси, обусловили произнасянето на съда в обжалвания акт/ само по себе си е основание за недопускане до касация- т.1 от ТР №1/19.02.2010 г., поради което и такова не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 204 от 31.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 4136/13 на САС по частна касационна жалба от пълномощника на Комисия за защита на потребителите вх. № 2183/24.02.2014 г. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.