1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
София, 17.12.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети декември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. ч. гр. дело № 630/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от И. Николова Е. ЕГН [ЕГН], адрес:[населено място], ул. „Джеймс Баучер” 6А, ет. 2, чрез пълномощника й адвокат А. Д. против въззивно определение на СГС, Въззивна колегия, ІV Д състав № 15323/2.11.2010 г. по в. ч. гр. д. № 12090/10 г. в частта, с която е потвърдено определение на С. районен съд, 64 състав от 6.07.2010 г. по гр. д. № 23173/2010 г., с което е върната исковата молба на И. Николова Е. срещу „И. гранд-хотел София”, АД,[населено място] по иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на сумата 10 000 лв.
Относно допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1/по втория въпрос/ и т. 3/по първия въпрос/ ГПК и е посочил, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, от които зависи изходът на делото, а именно: искът на работника/служителя срещу работодателя за причинени неимуществени вреди във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение дали е трудов спор по смисъла на чл. 357 КТ и обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за период от 6 месеца дали включва както причинените вследствие на уволнението имуществени щети, така и неимуществените такива или включва само причинените имуществени щети, произнасянето по които въпроси е пряко свързано с въпроса за дължимост или недължимост на държавна такса по чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на О. № 158/30.12.2008 г. по гр. д. № 2549/08 г., ІІІ г. о. на ВКС и Р. № 1217/08 г. по гр. д. № 4741/07 г., І г. о. на ВКС, копия от които прилага.
Частната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд в настоящия състав констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба по предявения иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, поради неизпълнено от ищцата указания на съда за внасяне на дължима държавна такса, като е възприел законосъобразния правен извод, че по този иск спорът между страните не е трудов, а е по общия исков ред на непозволеното увреждане по ЗЗД.
Обжалваното определение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС и произнасянето по формулираните от частния жалбоподател въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 290, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно указанията на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на С. градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д състав № 15323/2.11.2010 г., с което е потвърдено определение на С. районен съд, 64 състав от 6.07.2010 г. по гр. д. № 23173/2010 г., с което е върната исковата молба на И. Николова Е. срещу [фирма], София по иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на сумата 10000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: