О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
гр. София, 19.11.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1170/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Марвик – Пъстрогор” АД със седалище в [населено място] срещу решение № 360 от 14.12.2017 г., постановено по в. т. д. № 556/2017 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 285 от 26.05.2017 г. по т. д. № 543/2015 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Марвик – Пъстрогор” ЕООД против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД иск за сумата 300 000 лв., претендирана като обезщетение за вреди от неправомерно неизпълнение на задълженията на [фирма] по договор № 159 от 28.04.2011 г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД. Решенията са постановени при участие на ЗК „Уника” АД като подпомагаща страна на страната на ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и разрешаване на спора по същество с уважаване на исковите претенции.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Ответникът по касация „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД със седалище в [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Становището е аргументирано в писмен отговор от 22.03.2018 г., съдържащ и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 450 лв.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор от подпомагащата страна ЗК „Уника” АД – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Пловдивски окръжен съд, с който е отхвърлен предявеният от „Марвик – Пъстрогор” ЕООД против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД иск с правна квалификация чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 300 000 лв., Пловдивски апелативен съд е приел за недоказано твърдението на ищеца, че вследствие неизпълнение на поети от ответника задължения по договор № 159 от 28.04.2011 г. е претърпял имуществена вреда на стойност 300 000 лв., изразяваща се в заплатена неустойка по споразумение от 22.08.2012 г. с трето за спора лице – „Дана България” ООД.
Въззивният съд е счел за безспорно установени следните факти по делото :
Между ищеца „Марвик – Пъстрогор” ЕООД и ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е сключен договор № 159 от 28.04.2011 г., с който ответникът е поел задължение да изкупува електрическа енергия, произвеждана от ищеца чрез собствената му фотоволтаична централа в [населено място], общ. П.. С влязло в сила съдебно решение по т. д. № 239/2014 г. на Пловдивски окръжен съд ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 201 263.26 лв., представляваща остатък от дължима цена за изкупуване на електрическа енергия по договор № 159 от 28.04.2011 г., ведно със законната лихва от 28.03.2014 г. до окончателното плащане, и лихви за забава в размер на 21 312. 80 лв. В решението е прието за установено, че присъдените суми са прихванати без основание от ответника като цена за достъп по издадени в периода м. септември 2012 г. – м. май 2013 г. фактури, която не е била дължима от ищеца.
На 22.08.2012 г. между „Марвик – Пъстрогор” ЕООД като цедент и „Дана България” ООД като цесионер е сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на цесионера свои вземания към трето лице. В договора е инкорпорирано и споразумение, с което цедентът и цесионерът са уговорили начин на уреждане на други правоотношения помежду им, произтичащи от договор с дата 24.11.2009 г. за временна финансова помощ в размер на 400 000 лв. В чл.1, ал.4 страните са приели, че към датата на подписване на споразумението „Марвик – Пъстрогор” ЕООД има непогасени задължения към „Дана България” ООД в размер на 231 013.79 лв. – главница, и 46 872.58 лв. – лихва; в чл.3, ал.3 страните са уговорили задължение за „Марвик – Пъстрогор” ЕООД в срок до 20-то число на всеки месец да заплаща на „Дана България” ООД остатъка от всички суми, получени от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД по договор № 159 от 28.04.2011 г. за изкупуване на електрическа енергия, след приспадане на дължимите вноски за погасяване на банков кредит от 16.03.2013 г. по договор с „Алианцбанк” АД; в чл.6, ал.3 е предвидено, че при пълно или частично неизпълнение на задълженията по чл.3, ал.3 „Марвик – Пъстрогор” ЕООД дължи на „Дана България” ООД неустойка в размер на 300 000 лв. На 21.11.2012 г. „Марвик – Пъстрогор” ЕООД е погасило изцяло дължимата главница и част от лихвите по чл.3, ал.3 от споразумението, а на 05.03.2013 г. е погасило и остатъка от дължимите лихви на стойност 3 910.05 лв.
След преценка на фактите по делото въззивният съд е направил извод, че макар да е неизправна страна по договора за изкупуване на електрическа енергия, с поведението си ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД не е причинил имуществена вреда в правната сфера на ищеца „Марвик – Пъстрогор” ЕООД и не дължи претендираното обезщетение в размер на 300 000 лв. Като аргумент за липса на вреда, релевантна за ангажиране на договорната отговорност на ответника по чл.82 ЗЗД, съдът е посочил обстоятелството, че размерът на частичните плащания по договора от 28.04.2011 г., които ответникът е извършвал към ищеца след прихващанията с недължима цена за достъп до датата на погасяване на задълженията към „Дана България” ООД по споразумението от 22.08.2012 г. – 21.11.2012 г., е бил достатъчен, за да може ищецът да погасява задълженията си по споразумението съобразно уговорките в клаузата на чл.3, ал.3. Предвид размера на частичните плащания, съдът е приел, че забавата на ищеца да преведе своевременно дължимите суми на своя кредитор „Дана България” ООД, послужила като основание за начисляване на неустойка в размер на 300 000 лв. съгласно чл.6, ал.3 от споразумението, не се намира в причинна връзка с неизпълнението на задълженията на ответника по договора за изкупуване на електрическа енергия, предмет на влязлото в сила съдебно решение по т. д. № 239/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. Отсъствието на причинна връзка между неизправността на ответника като страна по договора за изкупуване на електрическа енергия и възникването на задължение за ищеца да заплати неустойка в размер на 300 000 лв. по споразумението с „Дана България” ООД е мотивирало въззивния съд да сподели крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на иска по чл.82 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото следните въпроси : „1. До пълна или частична невъзможност за изпълнение на Договор за цесия (за прехвърляне на парични вземания) на осн. чл.99 и сл. ЗЗД, сключен на 22.08.2012 г. между „Марвик – Пъстрогор” ЕООД и „Дана България” ООД, трябва да води неизпълнението от страна на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД на договор № 159/28.04.2011 г. за изкупуване на електрическа енергия от независим производител, за да се ангажира отговорността на „Е. България Електроснабдяване за вредите, които „Марвик – Пъстрогор” ЕООД е претърпяло вследствие неизпълнението на договора си с „Дана България” ООД, изразяващи се в заплащане на неустойка от 300 000 лв.; 2. Прекъсва ли се причинно – следствената връзка между действията на „Е. България Електроснабдяване и вредите, ако неизпълнението на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД по договора за изкупуване на електрическа енергия поставя „Марвик – Пъстрогор” ЕООД в частична невъзможност да изпълни според договора си с „Дана България” ООД”. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирано с доводи за неправилно разрешаване на въпросите от въззивния съд и за необходимост от създаване на съдебна практика по тях.
Формулираните в изложението въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Според цитираното тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В съобразителната част на решението е разяснено, че за да покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, въпросът трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на въззивния съд, а не за възприемането на фактическата обстановка по спора, за обсъждането и преценката на доказателствата и за правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК. Поставените от касатора въпроси са зададени с оглед възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора и предполагат проверка от страна на касационната инстанция дали въз основа на установените факти по делото въззивният съд е формирал обосновани и законосъобразни изводи за отсъствие на предпоставките от фактическия състав на чл.82 ЗЗД за ангажиране на договорната отговорност на ответника. Необосноваността и нарушението на закона са касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които водят до неправилност на въззивното решение. Поради това въпросите от изложението са от значение за правилността на въззивното решение и не носят белезите на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, по които може да се допусне касационно обжалване. Обусловеността на въпросите от фактите по делото и значението им за правилността на решението изключват проявлението и на допълнителната предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът е посочил и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция от мотивите към решението, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал очевидната неправилност на обжалваното решение с доводи, че въззивният съд „изобщо не се е произнесъл по приложението на специалните материални закони при изследването на предмета на спора” и „видимо е нарушил съдопроизводствените правила като е основал решението си на разбиране, което не е подкрепено с фактите и доказателствата по делото”. Посочените доводи и допълнителните съображения във връзка с тях приповтарят въведените с касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК, без да насочват към очевидна неправилност на решението като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и не счита за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 556/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максималния размер от 450 лв., предвиден в чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, е неоснователно и не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 360 от 14.12.2017 г., постановено по в. т. д. № 556/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Марвик – Пъстрогор” АД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.3, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :