О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
Гр.С., 02.10.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.774 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Народно читалище „Заря 1895“, [населено място], срещу решение №.376/20.11.17 по г.д.№.605/17 на Софийски окръжен съд-с което е потвърдено решение №.129/28.08.17 по г.д.№.215/17 на Ботевградски районен съд за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ.
Ответната страна Р. А. П. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените искове по чл.344 ал.1 КТ са основателни, тъй като не е налице визираното в заповедта за уволнение основание на чл.325 ал.1 т.3 КТ – изтичане на уговорения срок. За да достигне до този извод е обсъдил възникването и съдържанието на трудовото правоотношение между страните, вкл. възражението за недействителност на клаузи от подписаните споразумения. Посочил е, че в случая се касае за трудово правоотношение за длъжността „читалищен секретар“, възникнало въз основа на конкурс, а сключеният впоследствие /на 27.01.14/ договор има характер на споразумение по чл.107 КТ – с което работодателят и работникът уговарят съдържанието на вече възникналото въз основа на конкурса трудово правоотношение. Съдържащата се в договора клауза за изпитване и срок /една година считано от 7.01.14 до 7.01.15./ е намерена за недействителна. Изложени са мотиви, че проверката за качествата, знанията и подготовката на работника да изпълнява конкурсната длъжност, вече е била извършена от комисията преди възникване на трудовото правоотношение. По тези причини работодателят не може да определя нов срок за изпитване, респективно чл.70 КТ е неприложим спрямо възникнало на основание конкурс трудово правоотношение. От друга страна, споразумението е подписано и в нарушение на чл.68 ал.3 и ал.4 КТ – доколкото длъжността „читалищен секретар“ безспорно не се отнася до изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, и същевременно не е налице визираното в чл.68 ал.4 КТ изключение – липсва изрично посочване – предвид разпоредбата на пар.1 т.8 ДР на КТ – на съответните конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини, наложили уговарянето на срок. При тези обстоятелства е формиран извод, че договорът от 7.01.14 е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.68 ал.3 и ал.4 КТ и възникналото между страните правоотношение се смята за такова за неопределено време /чл.68 ал.5 КТ/. Последващото допълнително споразумение /от 6.01.15/ – за изменението му в срочно за срок от 2г.- на практика отново не е довело до целените правни последици. Предвид липсата на отделно писмено изявление на работника за това и на изрично посочване в текста му на причите, наложили предвиждането на срок-съобразно изискването на пар.1 т.8 ДР на КТ, то не е имало за правна последица трансформиране на възникналото безсрочно трудово правоотношение в срочно. Поради това и към датата на връчване на заповедта за уволнение не е било налице визираното в нея основание – изтичане на уговорения срок. При тези обстоятелства уволнението е незаконосъобразно и следва да се отмени, а предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ – да се уважат. Възражението за погасяването им по давност е намерено за неоснователно, доколкото тригодишният давностен срок започва да тече от момента на прекратяване на трудовото правоотношение /чл.358 ал.2 т.1 КТ/, а не от момента на постигане на уговорката относно спорената клауза от договора, чията недействителност се твърди.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. В случая касаторът формулира два въпроса: 1.“Дали читалищното настоятелство е единствения орган, който взема решения за назначаване на секретаря на читалището и определя неговата длъжностна характеристика и условията на трудовото правоотношение с него и взетите решения на настоятелството задължителни ли са за изпълнение от другите органи и служителите на читалището?“; 2.“Когато трудовото правоотношение на секретаря на читалището е възникнало въз основа на конкурс, обявен при условия, взети с решения на настоятелството на читалището, задължително ли е в споразумението по чл.107 от КТ да са изложени обективните причини, каквито са визирани в пар.1 т.8 от ДР на КТ за сключване на срочно трудово правоотношение?“. Твърди общо, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС /но не сочи такава/ и че са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /като, предвид очевидното неправилно решаване на втория въпрос, разрешаването му с конкретно решение на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото/.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведения от касатора въпрос не е бил предмет на изследване от въззивния съд и изрични мотиви по него не са излагани. При тези обстоятелства той не е свързан с решаващата му воля, не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване и не би могъл да обоснове такова.
Вторият въпрос съдържа условие, което не е било прието за установено от въззивния съд, респективно същият не е обсъждал дали конкурсът е бил обявен в съответствие с условия, взети с решения на настоятелството на читалището. От друга страна, по въпроса за съдържанието на трудов договор, сключен при условията на „изключение“ по смисъла на чл.68 ал.4 КТ във вр. с §1 т. 8 ДР КТ, вече е формирана задължителна практика на ВКС /реш. № 94/17.04.18 на ВКС по г.д.№. 3082/17, IV ГО, реш. №.104/23.02.10 по г.д.№.453/09, III ГО, реш. №.164/ 18.02.10 по г.д.№.4656/08, I ГО/, която настоящият състав споделя. Съгласно същата „изключение“ по смисъла на чл.68 ал.3 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му; посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор. В. съд, като е приел, че предвид липсата на подобно посочване на причини за уговорения срок в текста на допълнителното споразумение, не е налице изключение по смисъла на чл.68 ал.3 и пар.1 т.8 КТ, не се е отклонил от задължителната практика на ВКС – а е постановил решението си в съответствие с нея и с изричните разпоредби на закона /чл.68 ал.4 и пар.1 т.8 ДР на КТ/. Налице са ясни правни норми и вече установена задължителна практика, които не се нуждаят от тълкуване, промяна или осъвременяване. Предвид изложеното не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски за отговор на касационнат ажалба – 600лв. за платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.376/20.11.17 по г.д.№.605/17 на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА Народно читалище „Заря 1895“, [населено място], да плати на Р. А. П., ЕГН [ЕГН], 600лв. /шестотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: