4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
С., 23.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 386/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – к.к.„Слънчев бряг”, [община] срещу Решение № 72 от 06.10.2014 г. по т.д. № 182/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №78 от 10. 04.2014 г. по т.д.№ 572/ 2013 г. на ОС – Бургас, с което по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД на Ж. П. Ж. – ЕТ с фирма ”В. – Ж. Ж.” – [населено място] срещу [фирма] е обявен за окончателен Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 03.09.2004 г., подробно описан, от 259 кв.м. ид.ч. от поземлен имот, целият с площ 777 кв.м. и ответникът е осъден да плати на ищеца неустойка за неизпълнение 59 570 лв., с оплакване за пороци по чл. 281 т. 3 ГПК.
В Изложение на касационните основания жалбоподателят по въпроса за правото да прави доказателствени искания и да представя доказателства и преклузията по чл. 370 ГПК сочи, че е налице особено непредвидено обстоятелство и поддържа, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС: Р.№163/17.01.2012 г. по т.д.№965/2010 г. на І т.о. и Р.№67/06.07.2010 г. по т.д.№898/2009 г. на І т.о.
Жалбоподателят прави оплакване, че съдът е дерогирал уговорката за сключване на окончателен договор след влизане в сила на ЧИ на ПУП, без да изложи мотиви, от изложените мотиви не става ясно дали съдът е възприел довода на ищеца, че уговорката е нищожна поради противоречие с чл. 62а ал. 2 ЗУТ, затова поддържа, че е решен в противоречие със съдебната практика въпросът: представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила извършено от съда дерогиране на уговорка в договора, без съдът да е обсъдил нищожна ли е уговорката и без да тълкува договора по чл. 20 ЗЗД, което е в нарушение на чл. 235 ал. 2 ГПК и сочи Р.№149/ 03.07.2012 г. по гр.д. №1084/2011 г. на ІІІ г.о.
За неустойката, по въпроса: налице ли е виновно неизпълнение на задължение за сключване на окончателен договор, при положение, че не са настъпили предпоставките затова, представлява ли неизпълнение ненастъпване на обстоятелство, което страните са обвързали от волята на административен орган, поддържа основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК.
По въпроса: изпълнил ли е купувачът задължението за плащане на цената, жалбоподателят излага, че липсват доказателства за датата, на която е заверена банковата сметка на продавача; извежда въпроса: кога се приема за извършено плащането на парично задължение, осъществено по банков път, по който поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Р. №44/ 28.03.2011 г. по т.д.№ 526/ 2010 г. на ІІ т.о.,Р.№11/17.04.2009 г. по гр. д.№6090/2007 г. на І г.о. и Р.№ 331/04.07.2011 г. по гр.д.№1649/2010 г. на ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба Ж. П. Ж. – ЕТ с фирма ”В. – Ж. Ж.” – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като възразява, че жалбоподателят не е извел правния въпрос от значение за изхода на делото, че са неотносими цитираните решения, че въпросите касаят съществото на спора, че изложените доводи не обуславят основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което сключен предварителен договор е обявен за окончателен и е уважен осъдителен иск за неустойка, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен иска по чл.19 ал.3 ЗЗД и иска за неустойка, уговорена в чл. 13 ал.1 от Предварителния договор за продажба на недвижим имот, въззивният съд е изложил, че с подаването от ответника на отговор на исковата молба след срока по чл. 367 ГПК, са настъпили последиците по чл. 370 ГПК, което не освобождава съда от задължението да обсъди представените от ищеца доказателства за установяване твърденията му. Изложил е съображения, че сочените от ответника обстоятелства за пропускане на срока по чл. 367 ГПК, не са такива, които да се възприемат като извинителни и да доведат до преодоляване на преклузията, а и представените с отговора на исковата молба писмени доказателства не биха могли да променят извода за основателност на предявените искове. Изложил е съображения, че ищецът е изпълнил задължението за плащане на цената в уговорения срок и че ответникът не е доказал възражението си, че плащането е извършено след срока, както и че АП е дала през м.07.2006 г. разрешение за продажба на Д.. Обосновал е, че предмет на предварителния договор е продажба на ид.част от поземлен имот номер VІІ в кв.19 по ПУП на Сл.бряг, разрешението на АП е за продажба на целия имот от 777 кв.м. на трима купувачи – по 259 кв.м. на всеки, един от които е ищецът и отказът на МРРБ за допускане изработване на проект за изменение на ПУП за предаване на части от УПИ VІІ към съседните УПИ, не кореспондира с целта и предмета на предварителния договор с оглед съдържащата се в него воля на страните, тълкувана по реда на чл. 20 ЗЗД – по какъв начин купувачите ще ползват идеалните части – в съсобственост или ще предприемат действия по отделянето и предаването им към съседните имоти, е въпрос на последващи действия и намерения и не е условие за сключване на окончателния договор, в който волята е ясна – да се продадат 259 ид.части. По съображения, че е налице виновно неизпълнение на ответника на задължението за сключване на окончателен договор, е уважен иска за уговорената в чл.13 ал.1 от Договора неустойка.
С оглед изложеното неоснователно жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване по въпроса за направени от ответника искания и представени доказателства след срока за отговор по чл. 367 ал. 1 ГПК поради особени непредвидени обстоятелства и за преклузията по чл. 370 ГПК, поради противоречие със съдебната практика. Въззивният съд е обсъдил съставляват ли особено непредвидено обстоятелство твърдените причини, поради които срокът е пропуснат – повече почивни дни и провеждане на ОС, обсъдил е доводите и възраженията на ответника по предявените искове и не е приел, че неподаването от ответника в срок на отговор преклудира правото му да оспори иска и да изрази становище дали представените от ищеца доказателства са в подкрепа на основателността на иска, с което въззивният съд е съобразил посочената от жалбоподателя съдебна практика.
По оплакването, че съдът е дерогирал уговорката за сключване на окончателен договор след влизане в сила на ЧИ на ПУП, че не е изложил мотиви, че от изложените мотиви не става ясно какво е приел съдът, че не е тълкувал волята на страните, съгласно чл. 20 ЗЗД, което е в нарушение на чл. 235 ал. 2 ГПК, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване. Доколкото не се касае за оплакване за неправилност и необоснованост на решението, изведеният въпрос е решен в съответствие с установената съдебна практика за задължението на съда да тълкува волята на страните, съдържаща се в договора, съобразно критериите по чл. 20 ЗЗД – именно при това тълкуване клаузата на чл. 2 ал. 3 от Предварителния договор съдът е извел съображенията за предмета на договора и за неоснователност на довода на ответника относно влизане в сила на исканото ЧИ на ПУП.
По въпроса: налице ли е виновно неизпълнение на задължение за сключване на окончателен договор, което да обуславя право на неустойка, уговорена за неизпълнение задължение на продавача, жалбоподателят не излага съображения защо поддържа основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, а и въпросът за неизпълнението е конкретен за всяко дело с оглед сключения от страните договор и поетите в него задължения; по въпросите за неизпълнението и за дължимост на неустойка за неизпълнение, е налице установена непротиворечива съдебна практика, затова не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК.
Въпрос: изпълнил ли е купувачът задължението за плащане на цената, при липса на доказателства за датата, на която е заверена банковата сметка на продавача и кога се приема за извършено плащането на парично задължение, осъществено по банков път, не е решаван по делото, затова не е релевантен за спора – както и да се реши този въпрос, това няма да се отрази на правилността на решението, изградено въз основа на представено от ищеца платежно нареждане, неоспорено от ответника.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 72 от 06.10.2014 г. по т.д. № 182/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд.,
ОСЪЖДА [фирма] – к.к. „Слънчев бряг”, [община] да плати на Ж. П. Ж. – ЕТ с фирма ”В. – Ж. Ж.” – [населено място] 3000 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: