Определение №651 от 24.10.2011 по търг. дело №388/388 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
С.,24.10.2011 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 388 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] дол приподписана от главен юрисконсулт Х. А. срещу решение № 787/27.10.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 382/2010 г., потвърждаващо решение на Кюстендилски окръжен съд /КОС/, с което настоящият касатор е осъден да заплати на [фирма] сумата 59962 лв. на основание чл.79 ал.1 ЗЗД по частични искове от общ размер 179777.35 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по три броя договори за извършени СМР и сумата 2000 лв. на основание чл.86 ал.1 ЗЗД – частичен иск от общ размер 38459.01 лв. за посочен период.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] не взема становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред КОС са предявени обективно съединени искове по чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. Исковете са предявени като частични. Ищецът претендира неизплатено възнаграждение за извършени СМР, възложени му от Общината с три договора за три обекта. Извършените работи са приети с три броя протоколи образец 19, които са двустранно подписани. Исковете са уважени от КОС така както са предявени. САС е потвърдил уважителното решение на КОС. САС е приел, че страните са обвързани от три договора за изработка за определени СМР по посочени в договорите обекти. За извършените работи са подписани двустранно протоколи образец 19 за приемане за договорени стойности, които не са изплатени от възложителят. С оглед на това е ангажирана отговорността на възложителя, настоящ касатор. САС е приел във връзка с възраженията на ответника, сега касатор, че страните не са уговорили съставяне на подробни количествени сметки на договорените СМР, поради което не може да се установи неизпълнение при липсата им. Липсват и доказателства за некачествено извършени работи, а относно констатираните лошо изпълнени такива, ответникът е извършил отбив от цената. Тези си изводи САС е направил след обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства по делото – протоколи образец 19, съдебно-техническа експертиза и показания на разпитани свидетели, за което е изложил подробни съображения.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК в какъвто смисъл са и разясненията в т1. от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Под формата на въпрос са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, в което според касатора не са обсъдени всички събрани доказателства по делото и възражения на страните. Доводите мотивират основания по чл.281 т.3 ГПК, а не въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а законодателят разграничава двата вида основания, както и последователността на произнасянето по тях. Независимо от това, следва да се посочи, че в случая има обсъждане на всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, за което САС е изложил и подробни съображения. Исковете са уважени, поради недоказаност на поддържаните възражения на ответника, сега касатор, а не поради необсъждане на събраните по делото доказателства. В този смисъл, доколкото касаторът формулира въпрос във връзка с обсъждането на доказателства, така като е поставен, той не е обусловил изхода от спора. Обсъждане от САС има, но касаторът не приема крайния изход по спора. Не е налице и допълнителен критерий за допускане на касационната жалба по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложената съдебна практика не обуславя наличие на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Представени са решения на въззивни съдилища, някои от които не са влезли в сила и не обуславят противоречие със съдебна практика /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, както и на 3-членни състав на ВКС, като всички са по казуси, обективно неидентични с казуса по настоящото дело. Доводи за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, касторът не излага, а само бланкетното позоваване на тази разпоредба не обуславя приложението й.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Настоящият състав на ВКС не присъжда разноски за настоящата инстанция на ответната по жалбата страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани, а и няма доказателства да са сторени.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 787/27.10.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 382/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top