– 7 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 651
гр. София 26.08.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 16.03.2016 (шестнадесети март две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 918 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от П. Х. Т. срещу решение № 199/09.11.2015 година на Апелативен съд Пловдив, 2-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 468/2015 година касационна жалба с вх. № 9272/23.12.2015 година и втора такава с вх. № 9043/15.12.2015 година подадена от К. [населено място] срещу същото решение.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение № 2164/15.12.2014 година на Окръжен съд Пловдив, гражданска колегия, ІV-ти състав, постановено по гр. д. № 3518/2011 година, с което е уважено мотивираното искане на К. [населено място] по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) и от П. Х. Т. са отнети в полза на държавата апартамент № ***, с идентификатор № *****.***.***.*.*** по кадастралната карта на [населено място], намиращ на деветия етаж, във вход „Г”, на построена в [населено място], [улица], к-с „И.” жилищна страда бл. № 12, с площ от 63.33 м2, лек автомобил марка „В.”, модел „***”, с рег. [рег.номер на МПС] и сумата от общо 123 335.31 лева, от които сумата от 1800.00 лева представлява продажната цена на лек автомобил марка „Л.”, модел „Д. 1.6”, с рег. [рег.номер на МПС] , а остатъка до пълния размер са постъпили по банковите сметки на П. Х. Т. суми. Със същото решение съставът на Апелативен съд Пловдив е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която П. Х. Т. е осъден, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, да заплати на К. [населено място] сумата от 5400.00 лева представляваща адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
С касационната си жалба П. Х. Т. обжалва въззивното решение в частта му, с която е уважено мотивираното искане на К. [населено място] по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.). Твърди, че в тази си част решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискал е същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което мотивираното искане на К. [населено място] по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) да бъзе отхвърлено. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. Х. Т. твърди, че налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив.
С касационната жалба на К. [населено място] решението на Апелативен съд Пловдив се обжалва в частта му, с която първоинстанционното решение е обезсилено по отношение на присъдените в полза на комисията по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт. Поискано е същото да бъде отменено в тази част и да се постанови друго, с което разноските да бъдат присъдени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. [населено място] сочи, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Нито една от страните в производството не е подала отговор на касационната жалба на насрещната страна и не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
П. Х. Т. е бил уведомен за обжалваното решение на 23.11.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 9272/23.12.2015 година, като е изпратена по пощата на 22.12.2015 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
К. [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 16.11.2015 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 9043/15.12.2015 година, като е изпратена по пощата на 14.12.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение съставът на Апелативен съд Пловдив е приел, че със споразумение от 22.11.2007 година, постигнато и одобрено по н.о.х. д № 694/2007 година по описа на Окръжен съд Благоевград П. Х. Т. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 242 ал. 2 пр.1 от НК, изразяващо се в това, че на 11.08.2007 година, в 22.00 часа е направил опит да пренесе без надлежно разрешително през границата на страната с Република Гърция при ГКПП-Кулата, с лек автомобил марка „К.”, високо рисково наркотично вещество: 1 194 грама хероин, 501 гр.хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент-диацетилморфин-46.51%, 494 грама хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент-диацетилморфин-48.22%, 499 грама хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент-диацетилморфин-46.66%, 500 грама хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин-44.67% на обща стойност 166 960 лева и му е наложено съответно наказание. Посоченото престъпление попадало в приложеното поле на чл. 3, ал. 1, т. 11 от ЗОПДИППД (отм.).
Прието е за установено, че през проверявания период е придобил движимо и недвижимо имущество на обща стойност 168 255.31 лева, равняващо се на 1 531.36 минимални работни заплати, което имущество било на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДРЗЗОПДИППД (отм.). Същевременно е прието, че за същия период Т. е имал доказани доходи в размер на 20 минимални работни заплати, представляващи трудово възнаграждение за 2010 година и за 2011 година. Не са приети за основателни твърденията на Т. за други доходи, получени при пребиваването му в Ю. и в Република Гърция, като в тази връзка въззивният съд не е дал вяра на разпитаните по делото свидетели, тъй като те били заинтересовани от изхода на делото. Наред с това показанията им били доста схематични, не са били непосредствени и повтаряли сумите посочени като доход от Т., без да обясняват подробно и правдоподобно начина на получаване на сумите, от каква дейност са те, в какъв размер и как те са разбрали за тях. Освен това било налице и разминаване по отношение на валутата, която се твърдяла от Т. и сочената от свидетелите. Въззивният съд е посочил, че показанията на сестрата на Т. за спестяванията му от доходите от куфарна търговия, донесените от Ю. суми са изолирани и не се подкрепят от други доказателства. Неправдоподобно звучало обяснението, че лелята на Т. е дала всичките си спестявания и дава цялата си пенсия, без да се отчитат нейните нужди. Показанията на същата за времето, в което е давала сумите и за валутата, в която ги е давала се разминават с твърденията на Т., а и не са категорични. Въпреки твърденията за подавани данъчни декларации в Република Гърция, такива не били представени, както не са били представени и трудови договори с договорено възнаграждение.
При така установените данни съдът е приел, че следва да направи извод налице ли е връзка между доходите послужили за придобиване на имуществото на Т. и престъпната му дейност, като е посочил, че тази връзка може да не е пряка, а да следва с оглед на всички данни по делото. В тази връзка са преценени данните за пътуванията на Т. до Република Гърция и е прието, че те са многобройни, над сто и петдесет за периода от 1999 година до края на проверявания период.. В годината на извършения опит те са били по-интензивни, а и няколко години преди това са извършвани с лекия автомобил, отнет в полза на държавата по наказателното дело. Според съда многобройните пътувания между двете държави са несъвместими с твърденията на Т. за полагане на труд в селското стопанство по трудови договори. Правело впечатление и рязкото намаляване на броя на пътуванията до инцидентност след осъждането на Т.. Всичко това съпоставено с вида и характера на престъпната дейност, водело до извод за наличие на основателно предположение за връзка между доходите послужили за придобиване на имуществото на ответника на значителна стойност и осъществената престъпна дейност. Вида на престъплението-опит да се пренесе през границата на високорисково наркотично вещество-хероин на обща стойност 166 960 лева по своя характер е такова, генериращо средства и то винаги в размер по-голям от размера на предмета на престъплението. Последният се определял по наредба за нуждите на наказателното производство, но бил в пъти по-малък от стойността, на която можело да се реализира наркотика на пазара. От значение било и мястото на извършването на деянието (границата между Р България и Р Гърция), която многократно е била преминавана от Т. и то особено интензивно в годината на деянието. Съдът е приел, че обстоятелството, че Т. до момента е бил с чисто съдебно минало е без значение за направените изводи. С оглед на това съставът на Апелативен съд Пловдив е намерил, че мотивираното искане на К. [населено място] по чл. 28 от ЗОПДИПП (отм.) е основателно и е уважил същото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. Х. Т. е формулирал правните въпроси за това към кой момент и как се определя цената на имуществото, което се отнема по реда на чл. 28 от ЗОПДИПП (отм.); може ли да се отнема по ЗОПДИПП (отм.) имущество придобито преди и след инкриминирания период; в предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗОПДИПП (отм.) включва ли се формирането на основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност; какво означава по смисъла на закона „доходи придобити пряко или косвено от престъпна дейност”, към кой момент и каква е базата за изчисление на стойността на имуществото по чл. 1 от ЗОПДИПП (отм.); какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност; подлежи ли на главно и пълно доказване знанието на третото лице за произхода на имуществото и следва ли стойността на имуществото да бъде съпоставена към минималната работна заплата и кой е моментът, към който следва да бъде преценявана стойността на имуществото. Посочено е, че отговорите на тези въпроси за от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, което представлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК.
Съгласно даденото в т. 4 от ТР № 1/09.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, като съществуването на тези обстоятелства трябва да бъде обосновано в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. В изложението на Т. обаче не са изложени твърдения, от които да бъде направен извод, че допускането на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив по посочените въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наличието на такава обосновка е задължително, тъй като без нея не може да бъде направен извод за верността на твърдението на касатора, че обжалването трябва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съществуването на това основание за допускане на касационно обжалване се проверява от касационния съд въз основа на твърденията на касатора, като при това съдът не може да излиза извън направената с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка, нито да извършва самостоятелна проверка за наличието на основанието за допускане на касационно обжалване. Затова липсата на обосновка е достатъчна, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение по така формулираните от касатора правни въпроси. По приложението на ЗОПДИППД (отм.) е налице трайно установена практика, включително и по формулираните от Т. правни въпроси, като не се сочат обстоятелства, които да налагат промяната или осъвременяването на тази практика. Не се излагат твърдения и за това, че това, че нормите на ЗОПДИППД (отм.) са непълни, неясни и противоречиви. Посочените в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Т. твърдения, обосноваващи искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдържат становището на страната какво следва да се има предвид за да се отговори на така поставените въпроси и какво е приел въззивния съд по тях. Предвид на това същите могат да бъдат третирани като оплаквания за неправилност на въззивното решение. Както е посочено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС правен въпрос, който е основание за допускане на касационно обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Същият трябва да е от значение за изхода на спора по конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При преценката дали са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали посочения от касатора правен въпрос или въпроси са включени в предмета на делото като заедно с това са от значение за изхода на спора и са обусловили правните изводи на съда, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Последната проверка се извършва едва след допускането на касационното обжалване на решението при разглеждането на делото в откритото съдебно заседание по чл. 290 от ГПК и при постановяване на касационното решение по чл. 293 от ГПК. Затова случаите, когато обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост представляват основания за касационно обжалване на същото по чл. 281, т. 3 от ГПК. Тези основания, както и другите основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл. 281 от ГПК са различни от основанията за допускане на касационно обжалване и затова не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 от ГПК. Поради това искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не може да се обосновава с твърдения за неправилност на същото по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Въпросите свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК не са такива по чл. 280, ал. 1 от ГПК и не покриват изискванията за общо основание за допускане на касационното обжалване по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Поради тези съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по подадената от П. Х. Т. касационна жалба.
Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. Х. Т. твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване, като са приложени множество решения на различни състави на ВКС. Не е посочено, кое от цитираните изложението и представени с него решения на ВКС, към кой конкретно от формулираните въпроси се отнася, нито пък е посочено защо въззивното решение е в противоречие с тях. Същите обаче се отнасят до това дали само липсата на законен източник на средства за придобиване на имуществото е достатъчно за отнемането му или е необходимо да бъде установена пряка или косвена връзка между придобиването и престъпната дейност, а също така за това към кой момент се преценява дали имуществото е придобито в резултат на престъпна дейност и за задължението на съда да изследва съществуването на тази връзка. Също така са представени и решения за това, че К. [населено място] не се счита обвързана от стойността на имуществото посочена в акта за придобиването му. При постановяване на решението си съставът на Апелативен съд Пловдив, в съответствие с установената съдебна практика е извършил оценка на придобитото през проверявания период от П. Х. Т. имущество, като е взел предвид стойността на същото към момента на придобиването му. Наред с това е приел, че не е обвързан от посочената в нотариалния акт стойност на апартамента, а възприел пазарната такава. Извършил е преценка на събраните по делото доказателства и е стигнал до извода, че не е установен законен източник на средства за придобиването на имуществото. В тази връзка следва да се посочи, че въззивният съд не е приел, че имуществото трябва да бъде отнето, ако не са установени законен източник на средства за придобиването му. Видно от мотивите към решението въззивният съд е приел, че липсата на законен източник на средства за придобиването на имуществото не е достатъчно, за да бъде уважено искането за отнемането му, а е приел, че освен това от събраните поделото доказателства трябва да бъде установена връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, която може да бъде не само пряка, но и косвена такава. Съдът е преценил данните по делото и е изградил извода си за наличието на такава връзка, като въпросът за правилността на заключението му за това не може да бъде проверявана в настоящето производство. В този смисъл решението му е в съответствие, а не в противоречие с посочената в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и представена с него съдебна практика. Затова не са налице и предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив по подадената от П. Х. Т. касационна жалба.
С решението си съставът на Апелативен съд Пловдив е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта му, с която П. Х. Т. е осъден да заплати на К. [населено място] сумата от 5400.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за юрисконсулт, тъй като искане за присъждане на такова възнаграждение не било направено нито с мотивираното искане по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), нито в последното съдебно заседание по делото пред първата инстанция.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. [населено място] е формулирала въпроса за това към кой момент може да бъде поискано присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за представителство от юрисконсулт и за значението на списъка за разноски по чл. 80 от ГПК за присъждане на същото. В случая се твърди, че такова е било поискано още с мотивираното искане по чл. 28 от ЗОПДИПП (отм.), но това възнаграждение не е било включено в списъка за разноските по чл. 80 от ГПК, който е бил представен пред първоинстанционния съд. Предвид на това и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив по така формулирания от К. [населено място] въпрос, тъй като същият е разрешен по различен начин от разрешението дадено му с определение № 807/21.09.2012 година, постановено по ч. т. д. № 562/2012 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т., о което обаче няма характера на задължителна съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199/09.11.2015 година на Апелативен съд Пловдив, 2-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 468/2015 година по подадената от К. [населено място] касационна жалба с вх. № 9043/15.12.2015 година.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199/09.11.2015 година на Апелативен съд Пловдив, 2-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 468/2015 година по подадената от П. Х. Т. с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Г. Ю. касационна жалба с вх. № 9272/23.12.2015 година.
ДЕЛОТО да се докладва насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.