4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№651
София, 28.07. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина П.
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2872 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу тази част от Решение № 853 от 07.05.2014 год. по гр.д.№ 100/2014 год. на Софийски апелативен съд с която, е приет за основателен предявеният от [фирма] срещу касатора обратен иск за сумата 5000 лв.
В частта с която произнасяйки се по въззивна жалба на С. Х. С. срещу Решение от 27.10.2013 год. по гр.д.№ 5056/2010 год. на Софийския градски съд, САС го е потвърдил в отхвърлителната част за сумата над 20000 лв. и до предявения размер от 60000 лв. по иска на С. срещу [фирма] с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, решението на апелативния съд е влязло в сила, като необжалвано.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] е депозирал писмен отговор в който се съдържа становище, че липсват предпоставки за допускане на касационен контрол.
Ответницата по касация С. С. не е представила отговор.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице приложното поле на нито едно от основанията по чл.280 ал.1 ГПК на които се позовава касаторът, произтича от следното:
В качеството на пътник в автобус на [фирма], ищцата С. е пострадала в резултат на ПТП на 16.07.2017 год., вина за което имат М. И. – водач на автобуса, чийто пътник е била С. и Х. С. – водач на влекач „Рено П.” в който се е ударил движещия се автобус. Вината на двамата водачи за възникналото ПТП е установена с влязла в сила присъда по НОХД № 215/2011 год. на Шуменския окръжен съд.
Прекият иск по чл.226 ал.1 КЗ пострадалата С. С. е насочила срещу застрахователя на водача на автобуса. Ответникът [фирма] е привлякъл като трето лице помагач застрахователя на водача на товарния автомобил Д.-Общо застраховане”АД и е предявил обратен иск срещу него за сумата 5000 лв. при условията на частичност. Както бе посочено по-горе, съдилищата са приели, че прекият иск на С. срещу [фирма] е основателен до размера на 20000 лв. Съставът на САС е счел за основателен обратния иск срещу застрахователя на съизвършителя на деликта и го е уважил до предявения размер.
Позоваването на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ППВС № 1/1953 год. за задължението на съда за изясняване на фактите по делото и „адекватна и пълна преценка на събраните по делото доказателства”, по естеството си съставлява твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон, което тори да би било налице (становище, което съдебният състав не споделя), и съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и по чл.280 ал.1 ГПК.
Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, касаторът свързва с произнасянето по въпросите: „Възниква ли солидарна отговорност между застрахователите по риска „Гражданска отговорност” на съделиквентите, когато ПТП е възникнало по вина на двама водачи, застраховани в различни застрахователни компании и ако възниква на какво правно основание, след като в действащото законодателство няма изрична правна норма, която да урежда такъв вид солидарност?; При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на уврежданията от няколко делинквента, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” на един от делинквентите, отговаря ли спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите да размера на застрахователната сума или отговаря съобразно приноса за увреждането от застрахования при него делинквент?”.
Противоречието в практиката на което се позовава касаторът, прилагайки въззивни решения, съдържащи произнасяне по тези въпроси, вече е преодоляна с постановяването по реда на чл.290 ГПК на РЕШЕНИЕ № 121 от 18.09.2014 год. по т. д. № 2859/2013 год. на ВКС-ТК, І т. о. с което съдът е приел, че: „С оглед установената в чл.53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Въпреки, че застрахователят по гражданската отговорност на един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите делинквенти или техните застрахователи, предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент – за всички вреди за целия им размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка.
Предвид изложеното, настоящият състав дава следния отговор на поставения правен въпрос: „При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент ”.
Т.е. поставените от касатора „Д.-Общо застраховане” правни въпроси са намерили отговор в цитираното решение. Тезата, че отговорността на застрахователите е функционално обусловена от отговорността на делинквентите и правилото на чл.53 ЗЗД се простира и по отношение на тях, се споделя и от настоящия състав.
С отговора на жалбата, ответникът по касация, чрез юрк.Д.С. е поискал присъждането на юрисконсултско възнаграждение, съобразно минималните размери по Наредбата за адв. възнаграждения. При обжалваем интерес 5000 лв., това възнаграждение е в размер на 580 лв., които следва да бъдат присъдени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 853 от 07.05.2014 год. по гр.д.№ 100/2014 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Д.-Общо застраховане” с ЕИК- да заплати на [фирма] с ЕИК- сумата 580 лв. (петстотин и осемдесет лева) на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.