О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
гр.София, 07.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 272/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “В.” ООД – Бургас срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V-136 от 14.12.2009г. по в.гр. дело №566/2009г., с което касаторът е осъден да заплати на О. дирекция на МВР – Видин сумата от 2418.97 лв. обезщетение за неизпълнен договор за доставка на горива от 21.07.2004г. , представляваща направени разходи от ОД на МВР по 15 бр. фактури за времето от 30.11.2005г. до 31.05.2006г., ведно с мораторна лихва в размер на 242.42лв. за времето от 1.04.2009г. до 24.11.2008г. и 547.23 лв. разноски по делото. Решението на Бургаския районен съд от 21.08.2009г., постановено по гр.дело № 4630/2008г., с което са отхвърлени обективно съединените искове за претендирано обезщетение във връзка с изпълнението на договор №15249 от 11.07.2006г., е потвърдено и в тази му част решението е влязло в сила. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради противоречието му с материалния закон – чл.68, чл.183 във връзка с чл. 186, ал.2 ЗЗД , и необоснованост.
В изложението, депозирано съгласно изискването на чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът сочи като материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото този за съотношението на клаузата на договора, формираща цената на доставката и разпоредбата на чл.68 ЗЗД, когато в договора за доставка / продажба/ няма изрично посочено място за изпълнението. Като противоречива съдебна практика се сочи решение №214 от 15.06.2007г. по т.дело №690/2006г. на ВКС, ТК, и решение от 13.03.2000г. по В. №62/1999 на АС при БТПП. Жалбоподателят се позовава на критерия за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като твърди, че тълкуването на конкретния договор, е от значение за разрешаване на сходните спорове и за правилното прилагане на чл.68 и чл.183 във връзка с чл.186, ал.2 ЗЗД, поставя въпроси дали е допустимо “съдът вместо да приложи правната норма да преодолява празнотата на договора чрез тълкуване, когато става въпрос за прилагане на правни норми, която изрично урежда настоящия казус” и “допустимо ли е обхвата на ясна и изчерпателна правна уредба да бъде преодолян по усмотрение на съда”.
Ответникът по касация ОД на МВР – Видин не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна във въззивното производство, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК , а с оглед на изложението на касатора и данните по делото, настоящият състав на ВКС приема следното:
За да постанови обжалвания резултат, Бургаският окръжен съд е приел за установени следните факти по първия от обективно съединените искове: между страните по делото е възникнала облигационна връзка по договор № 12955/21.07.2004г. за доставка на гориво, като не се спори, че то е доставено и е заплатена цената му. В чл.5, ал.1 на договора страните са постигнали съгласие доставката на горивата да се извършва с транспорт на купувача / ОД на МВР – Видин/, като само при изрична негова заявка в посочените в договора срокове, доставката ще се извърши от доставчика / продавача – касатор/ срещу заплащане на транспортната услуга, удостоверена с фактура. Съдът приема обаче, че съглашението по чл.5, ал.1 от договора се отнася само до случаите, в които купувачът иска от доставчика извозването на горивото от гр. Видин до други населени места. Тъй като в чл.3 на договора, според който в цената на тон гориво са включени ДДС, всички дължими данъци и такси, франко базите на продавача в гр. Видин, то купувачът има право да иска възстановяването на разходите, които е направил за извозването на горивото от базата на продавача в гр. Враца до гр. Видин, тъй като транспортните разходи са включени в цената на тон гориво. Следователно, от тълкуването на чл.3 и чл.5 на договора съдът е извел правния си извод за основателност на заявеното с исковата молба право на ищеца да иска присъждане на обезщетение за разходи за да замести липсващото дължимо поведение на другата страна.
Касаторът не е формулирал материалноправния въпрос от значение за изхода на делото. Въпросът как се уреждат отношенията между купувач и продавач по договор за продажба, в който не е уговорено място на изпълнението и следва ли в този случай да се приложи правилото на чл.68 ЗЗД, не е от значение за крайния изход на делото. Спорът по делото не е свързан с факта дали в договора е уговорено мястото на изпълнение на задължението за доставка на горивото, а за начина на формиране на цена на тон гориво в т.3 на договора. В този смисъл не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК касаторът да е посочил релевантния за спора правен въпрос, от значение за изхода на делото, достатъчно основание да се откаже допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В посоченото от касатора решение №214 от 15.06.2007г. на ВКС, ТК по т.дело №690/2006г. на І т.о. е разгледано правоотношение по договор за т.н. дистанционна продажба, с предмет стоката пясък, като в общата цена е калкулирана и транспорната услуга, т.е. превозването на стоката до седалището на купувача на разноски на продавача. И по двете дела действителната обща воля на страните по спорното правоотношение е била изведена от договорите за продажба, поради което не може да се приема наличие на поддържаното от касатора противоречие по прилагането на материалния закон – чл.68 ЗЗД.
Решението от 13.03.2000г. по В. №62/1999г. на БТПП не следва да бъде обсъждано, доколкото в ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС се прие, че решенията постановени по арбитражни спорове, не попадат в приложното поле на чл.280, ал1, т.2 ГПК.
Неоснователно е поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. Във всички случаи обаче касаторът трябва да аргументира становището си защо счита, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ц. на правни норми, само по себе си, както и твърдението, че начина на тълкуване на договора ще е от значение за всички сходни спорове, не е достатъчно, за да се счете, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е обоснована конкретно връзката между даденото от съда разрешение на поставените въпроси и приложението на тези норми. Доколко са правилни и обосновани изводите на съда, че в цената на стоката е включена и цената на транспорта до базата на купувача в гр. Видин и дали е допусната техническа грешка в договора относно местонахождението на базата на продавача, е въпрос по обоснованост на обжалвания съдебен акт, но няма отношение към основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с оглед на посочената по – горе тълкуване на правната норма в т.4 на ТР №1/2009г. от 19.2.2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът дали фактическите констатации на съда са изведени правилно от съда е относим към правилността на решението, основание по чл. 281, т. 3 ГПК, който не може да се обсъжда в производството по допускане на касационно обжалване.
В заключение, липсват предпоставките на закона за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-136/14.12.2009г., постановено по в.гр.дело № 566/2009 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: