О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
София, 22.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 230/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК вр. чл. 295, ал. 1, изр. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Б” А. , гр. Б. лице-помагач на страната на ответника Ю. Б. Г. чрез процесуален представител адвокат А против въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 435/1.08.2008 г., постановено по гр. д. № 314/2008 г., с което е оставено в сила решение на Благоевградски районен съд № 3381/21.07.2005 г. по гр. д. № 419/2004 г. в частта, с която е прогласен за нищожен договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт № 59, т. ІІ, нот. д. № 259/2003 г., сключен на 21.04.2003 г. между „П”ООД-Благоевград от една страна и Ю. Б. Г. от друга, поради противоречие със закона-чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ и чл. 137, ал. 3, изр. 3 ТЗ вр. чл. 20, ал. 1, т. 8 от дружествения договор на „П” О. , гр. Б..
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради противоречие със закона-касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като касаторът се е позовал на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цитат от решение на ВС, І г. о. № 152/5.03.1985 г. Не е посочил номера на делото, по което е постановено посоченото решение, а решението не е приложено към изложението. Позовал се е и на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с уточнение, че конкретният казус съдържа съществен материалноправен въпрос, по който няма съдебна практика, а именно въпросът за действителността на извършена сделка на разпореждане с недвижим имот от страна на дружество с ограничена отговорност /ООД/, по отношение на чиято представителна власт не са вписани никакви ограничения /хипотезис на чл. 141, ал. 2 ТЗ/, но без да е налице решение на общото събрание на съдружниците, което съгласно чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ е компетентно да вземе решение за извършване на разпореждането. Касаторът счита, че ВКС следва да се произнесе по въпроса дали при подобни казуси може да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 236, ал. 4 ТЗ, според която при сделка в сходни условия, страна по която е акционерно дружество, сделката се счита за действителна.
За ответника по касация „П” О. , Благоевград жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Г.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. констатира следното:
За да признае за нищожен процесния договор за продажба поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е посочил, че в случая общото събрание на дружеството не е взело решение за продажбата на процесния имот и сделката е извършена в нарушение на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ. Решенията за придобиване и разпореждане с недвижими имоти са от изключителна компетентност на общото събрание на дружеството и това право не може да бъде делегирано на друг орган на управление на дружеството, а представителните функции на управителя на дружеството по чл. 141, ал. 2 ТЗ са различни от компетентността на общото събрание.
Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховен касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Касае се за противоречие на въззивното решение по съществения въпрос с конкретни постановления, тълкувателни решения и/или повтарящи се идентични решения по конкретни дела.
Във връзка с основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в различие с предмета на касационно обжалване касаторът е изложил съображения за установяне симулативност на сделката, а не противоречието й със закона, произнасянето по което основание е предмет на касационната жалба. Независимо от това липсва позоваване на практика на ВКС, а е цитирана част от съдебно решение № 152/5.03.1985 г. на ВС, І г. о. от контекста на която извадка от решението е видно, че съдът се е произнесъл по казус различен от фактическа и правна страна от настоящия.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Твърдението на касатора, че конкретният казус касае съществен материалноправен въпрос не е подкрепено с конкретни доводи. Въпросът дали е действителна сделката на разпореждане с недвижим имот на дружество с ограничена отговорност без да е налице решение на общото събрание на дружеството е въпрос по съществото на спора, касаещ правилното приложение на материалния закон.
Независимо от това по идентични на процесния казуси ВКС се е произнесъл по приложението на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ в смисъл, че общото събрание на О. е единственият компетентен орган да приема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, в който смисъл са приложените към писмения отговор на ответника по касация.
Предвид изложеното не са налице изискванията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградски окръжен съд № 435/1.08.2008 г. по гр. д. № 314/2008 г. по касационна жалба от „Б” А. , Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: