О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
София, 27.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 534 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. на земеделието и п. /преди М. на земеделието и храните/ против решение № 135 от 11.04.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Окръжен съд-Велико Т. , с което е оставено в сила решение № 157 от 3.05.2007 г. по гр.д. № 560/2006 г. на Районен съд-Велико Т. за допускане на съдебна делба на нива от 4.259 дка в местността „М”, имот № 1* находяща се в землището на с. Н. село, при посочени граници, между Л. С. Б., Р. К. Щ. , К. К. П. и държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, при равни права в съсобствеността от по ? ид.ч., като решението е постановено при участие на трето лице М. на земеделието и горите /сега М. за земеделието и продоволствието/.
Ответникът по касационната жалба К. Й. К. /конституиран в производството по реда на чл.120 от ГПК-отм. като един от правоприемниците на К. К. П. , починала на 8.08.2008 г./ оспорва същата, а Л. С. Б., Р. К. Щ. и държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството не са изразили становище.
Окръжен съд Велико Т. е приел, че правото на собственост на процесния земеделски имот е възстановено на наследници на К. П. К. с решение № 2-Н от 19.08.1996 г. на ПК-гр. Велико Т. по план за земеразделяне, като съделителите-физически лица са негови наследници по закон. Единият от наследниците К е продал целия имот на „А” ЕООД, гр. В., дружеството сключило договор за покупко-продажба на имота с Ф. Г. М. , а последният прехвърлил собствеността по договор за замяна с държавата, представлявана от Министъра на земеделието и горите, сключен на 13.09.2005 г. Съдът е приел, че страните са съсобственици, тъй като транслативния ефект на прехвърлителна сделка е обусловен от правата на прехвърлителя, поради което сключените сделки с процесния имот, макар да са създали валидно облигационно задължение за прехвърляне правото на собственост, са породили вещно-прехвърлително действие само за ? ид.ч., на която собственик понастоящем е държавата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса за валидността на нотариалния акт за покупко-продажба и валидността на договора за замяна, като е приел, че са валидни, а от това следва, че липсва имуществена общност, както и че изводите му са направени в противоречие с Тълкувателно решение № 72 от 9.04.1986 г. по гр.д. № 36/1985 г. относно легитимираните да участват в делбата лица при извършено разпореждане с наследствено имущество и относно действителността на извършените актове на разпореждане.
Първият поставен въпрос е свързан с твърдението на касатора, че след като договорите за разпореждане са валидни, то като единствен собственик на имота се легитимира държавата. Обосновката на тази теза е свързана с юридическо необосновано смесване на последиците от недействителна сделка и последиците от действителна сделка, която обаче не е породи вещно-правен ефект. Изводите на въззивния съд в тази насока са съобразени с константната практика на ВКС, че разпореждане с чужда или не изцяло своя вещ не е нищожно и не рефлектира върху действителността на сключения договор, но поражда вещно-правен ефект /т.е. прехвърля правото на соственост/ само в рамките на притежаваните от прехвърлителя права.
По втория поставен въпрос указанията по приложение на чл.76 от ЗН в Тълкувателно решение № 72 от 1985 г. на ОСГК на ВС, т.1, т.1, предл.последно и т.4 са обявени за изгубили сила с т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС, поради което липсва твърдяното противоречие на изводите на въззивния съд със задължителната практика на ВКС.
В обобщение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 135 от 11.04.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Окръжен съд-Велико Т.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: