О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
гр. София, 12.10.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 494 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В” Е. , гр. В. чрез процесуалния му представител адв. С срещу решение № 133 от 13.11.2008г. по гр. д. № 1201/2008г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставено в сила решение от 16.01.2008г. по гр. д. № 1257/2004г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав в осъдителната му част. С първоинстанционния съдебен акт „В” Е. , гр. В. е осъдено да заплати на „А” ЕО. , гр. С. сумата 17 966,16 лв. без ДДС, дължими по договор от 12.05.2003г. за извършена и приета работа, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2004г. до окончателното й плащане, сумата 1 799,61 лв. – договорена неустойка за забава и сумата 1 390 лв. – разноски по делото. Решението на Софийски градски съд е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният от „А” ЕО. , гр. С. срещу „В” Е. , гр. В. иск за мораторна лихва в размер 220 лв., тъй като не е било обжалвано от ищеца.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писменото изложение към нея допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: приложими ли са разпоредбите на основния договор за изработка спрямо сключения след него договор с подизпълнител и какво е съотношението на правата и задълженията по тези правоотношения.
Ответникът „А” ЕО. , гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283, ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че на 12.05.2003г. между страните е сключен договор за изработка, по силата на който ищецът е поел задължение да извърши по възлагане на ответника доставка и монтаж на предстенна обшивка и окачен таван от гипсокартон на обект „Реконструкция и обновление на общите пространства на сградата на Министерство на икономиката”, при уговорено възнаграждение в размер 37 442 лв. без ДДС, като това възнаграждение е валидно за изпълнението на необходимите работи по седемте подобекта, подробно описани в техническата документация към договора за възлагане на обществената поръчка. Решаващият съдебен състав е установил въз основа на съставените и двустранно подписани на 09.12.2003г. и 12.01.2004г. актове обр. 19, че ищецът е извършил, а ответникът е приел актуваните натурални видове СМР на обект „РСМР на помещения в сградата на Министерство на икономиката на ул. „С” № 8” на обща стойност 5 078,93 лв. без ДДС и на обект „РСМР на помещения в сградата на Министерство на икономиката на ул. „Б” № 12-ІV” на стойност 12 917,23 лв. без ДДС. По отношение на възражението на ответника по исковата молба, че посочените в актовете работи не се отнасят за обекта – предмет на договора, въззивният съд е направил извод за неговата неоснователност, като се е позовал на обстоятелството, че в договора обектът не е индивидуализиран с местонахождение и включва в себе си седем подобекта. На основание чл. 266 ЗЗД Софийски апелативен съд е приел, че с приемането на работата за възложителя – ответник по исковата молба задължението за плащане на възнаграждението е станало изискуемо и тъй като възложителят не е заплатил възнаграждението в размера, посочен в актовете, решаващият съдебен състав е уважил предявения иск по чл. 266 ЗЗД.
Относно клаузата на чл. 3.2. от договора за извършване на плащането в 7-дневен срок от извършване на плащането от страна на Министерство на икономиката на ответника /касатора/ въззивният съд е изложил съображения, че ответникът не е установил точния момент, в който това е станало, поради което е приел, че приложение следва да намери чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за падеж на вземането да се приеме изтичането на 7-дневния срок от датата на получаване на нотариалната покана за плащане – 26.03.2004г. Възражението на възложителя за недължимост на вземането поради забава на изпълнението на СМР е прието за неоснователно поради това, че възложителят не се е възползвал от правото си да развали договора или да иска обезщетение за неизпълнението в уговорения срок.
За да уважи иска по чл. 92 ЗЗД, Софийски апелативен съд е приел, че ответникът по иска е изпаднал в забава, която е продължила 112 дни към датата на предявяване на исковата молба, и тъй като страните са ограничили отговорността за забава до 10% от дължимата сума, е присъдил неустойка в размер 1 799,61 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по особено важен материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Според касатора материалноправният въпрос от значение за изхода на спора е: приложими ли са разпоредбите на основния договор за изработка спрямо сключения след него договор с подизпълнител и какво е съотношението на правата и задълженията по тези правоотношения. С оглед данните по делото и постановеното въззивно решение настоящият съдебен състав счита, че основният материалноправен въпрос, от който зависят предявените искове, е: дължи ли се и изискуемо ли е вземането за възнаграждение с приемане на възложената и изпълнена работа при договорено плащане в 7-дневен срок след извършване на плащането от възложителя на главния изпълнител.
Неоснователен е доводът за наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Представените с молба от 25.05.2009г. решения не установяват противоречива практика по идентичен на основния за настоящия спор материалноправен въпрос. В договора за строителство – предмет на решение № 248/14.11.2007г. по в. гр. т. д. № 357/2007г. на ВТАС, срокът на плащане е уговорен в зависимост от представяне на акт обр. 19 и издаване на данъчна фактура. В решението от 13.11.2002г. по гр. д. № 1467/2002г. САС не разглежда идентичен на настоящия материалноправен въпрос. За останалите решения не са представени данни дали са влезли в сила.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение по посочения законов текст предпоставя правният въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, от който зависи изходът на спора, да е значим, надхвърлящ рамките на конкретния казус и по сходни на него случаи да няма съдебна практика или ако има такава, то тя да е изгубила своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или се поставя въпрос за запълване на нормативната уредба. В този смисъл точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Въпросът дължи ли се и изискуемо ли е вземането за възнаграждение с приемане на възложената и изпълнена работа при договорено плащане в 7-дневен срок след извършване на плащането от възложителя на главния изпълнител е от значение за конкретния спор и неговият отговор зависи от събраните доказателства, тълкувани в съответствие с разпоредбите на чл. 266 и чл. 92 ЗЗД. С факта на приемане на работата възложителят дължи заплащане на възнаграждение за извършените СМР. Клаузата за плащане на възнаграждението в 7-дневен срок след извършване на плащането от възложителя на главния изпълнител не касае дължимостта на възнаграждението, а е уговорена като срок за плащане. Причините да не бъде извършено плащане от възложителя на главния изпълнител могат да бъдат различни във всеки конкретен случай, същите подлежат на доказване, включително и причинната връзка между неизвършеното плащане на главния изпълнител и виновното поведение на подизпълнителя. Поради изложените съображения предпоставката за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не е налице.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133 от 13.11.2008г. по гр. д. № 1201/2008г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.