О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
гр. София, 01.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 640/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. М. Р., чрез адвокат Н. А. и В. П., САК против решение № 2021 от 01.11.2016 г, постановено по в. гр. д. № 2214/2016 г. на Софийски апелативен съд, ВГО, II – ри съдебен състав.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Навеждат се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения / неправилно обсъждане на свидетелските показания по делото, нарушаване на принципа на равенството на страните в процеса, необсъждане на приетите пред първоинстанционния съд писмени доказателства в контекста на събраните гласни доказателства/, както и за необоснованост на решението, доколкото направените от съда изводи не съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда ,ведно със законните последици .
Ответникът по касация З. Е. А., чрез адвокат Т. Т. в писмен отговор по делото застъпва становище, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Оспорва и основателността на жалбата „по същество”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение, Апелативен съд – София е отменил решение № 371 от 14.01.2016 г. по гр. д. № 6185/2015 г. по описа на Софийски градски съд и вместо него е уважил предявения от З. Е. А. против Ф. М. Р. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт № 12, том V, рег. № 9397, дело № 669 от 29.11.2011 г. на Нотариус Ст. Т., рег. № 065 на Нотариалната камара, с който З. В. А. е прехвърлила на Ф. М. Р. свой собствен недвижим имот: Апартамент № 2, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 42. 40 кв. м., при съседи: изток – вход Б, запад – коридор, север – зелена площ, юг – коридор, заедно с таванско помещение№ 9.2, с площ от 4.67 кв. м., заедно с 0, 514% ид. части от общите части на сградата срещу задължението на Ф. М. Р. да поеме издръжката и гледането на З. А., така както е правила това до сега и занапред, като й осигури спокоен и нормален живот и подпомага и полага грижи за нея при болест и немощ, подсигурява храна, лекарства и топлина до края на живота й лично или чрез наети трети лица като прехвърлителката си запазва правото на ползване върху прехвърления имот безвъзмездно до края на живота си.Присъдени са разноски.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че между наследодателката на ищцата и ответницата по делото е възникнало валидно облигационно задължение по алеаторен , двустранен и възмезден договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане . По този договор наследодателката на ищцата е изпълнила своето задължение като е прехвърлила собствеността върху апартамента си, поради което се явява изправна страна . Посочено е , че в доказателствена тежест на ответницата е било да докаже изпълнението на поетите от нея насрещни задължения точно и в нужния обем ,което не е сторено. Посочено е , че когато не са уговорени ограничения в дължимата издръжка и грижи се дължи цялата необходима издръжка и грижи като приобретателят дължи всички необходими за нормалното съществуване на прехвърлителя грижи и цялата необходима издръжка постоянно. Задължението трябва да се изпълнява всеки ден тъй като нуждата на кредитора както от грижи, така и от издръжка, е ежедневна. В тази връзка съдът се позовава на задължителна практика на ВКС , цитирана в обжалваното решение. Въз основа на данните по делото съдът е приел, че ответницата не е полагала грижи за прехвърлителката в посочения обем и ежедневно.Посочено е, че впечатленията на св. П. и Д. относно вида и обема на полаганите грижи са придобити около една година преди смъртта на прехвърлителката , а показанията на св. Г. неин личен лекар ,приети като незаинтересовани, сочат на неизпълнение на задълженията по договора през последния период от живота на прехвърлителката предвид установените от него лоши битови условия, при които е живяла.
С оглед на тези констатации, въззивният съд е приел предявеният иск за разваляне на договора за основателен и го е уважил.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК допускането до касация е обосновано със следните въпроси:
(1) „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди правилно, поотделно и в тяхната съвкупност всички приети по делото писмени и гласни доказателства, или да коментира в решението си само тези, които обосновават тезата му, респективно крайния му извод?“ Подържа се, че по този въпрос е налице касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото въззивният се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. IV ГО, Решение № 166 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на III ГО, Решение № 318 от 06.07.2012 г. по гр. д. № 615/2010 г. на I ГО и Решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на II ГО.
(2) „Тълкуване на свидетелски показания в смисъл, различен от действителния от страна на съда, обосновава ли съществено процесуално нарушение от естество да обоснове порочност на решението, досежно преценката на доказателствата?“. Сочи се по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с Решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г. IV ГО, Решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на IV ГО, Решение № 34 от 22.02.2016 г. по гр. д. № 4657/2015 г. на I ГО.
(3) „Представлява ли съществено процесуално нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в процеса, по чл. 9 ГПК, допуснатият от съда трети свидетел само на ищеца, при допуснати с определение на съда по двама свидетели на страните по делото и своевременно поискани от тях по трима свидетели? Не препятства ли това процесуално нарушение пълното доказване на изпълнението по алеаторния договор от страна на ответника, послужило като аргумент на въззивния съд за разваляне на договора за издръжка и гледане?“. Твърди се противоречие с Решение № 315 от 07.12.2010 г. по гр. д. № 3555/2008 г. на IV ГО, Решение № 219 от 14.02.2012 г. по гр. д. № 837/2010 г. на II ГО.
(4) „Обстоятелството, че прехвърлителката по алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, е уговорила в нотариалния акт изискването Ф. М. Р. да поеме издръжката и гледането й „така както е правила това до сега и занапред, като й осигури спокоен и нормален живот и подпомага и полага грижи за нея при болест и немощ, подсигурява храна, лекарства и топлина до края на живота й лично или чрез наети трети лица“ и фактът, че прехвърлителката не е предприела приживе разваляне на договора поради неизпълнение, означава ли, че същата е приела като адекватни и достатъчни полаганите за нея грижи от страна на приобретателката?“ По този въпрос се твърди, че е налице противоречие с произнасянето в Решение № 382 от 21.01.2016 г. по гр. д. № 2056/2015 г. на ВКС, IV ГО.
Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./. за да се допусне въззивното решение до касационно обжалване следва да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото ; по отношение на този въпрос да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК. Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допускане решението до касационно обжалване. Последното е така доколкото без правен въпрос , не може да се прояви изпълнението на посоченото допълнително основание. С оглед на това липсата на правен въпрос с посочената по- горе характеристика е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне. /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./.В този контекст първите три въпроса, поставени от касатора нямат посочената характеристика на правни въпроси. По същество същите съставляват оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, водещи до неговата неправилност / чл. 281,т.3,предл.2-ро ГПК / и могат да бъдат обсъждани в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато , а не в настоящото производство.Дори да се приеме обратното / а именно да се признае техния правен характер , доколкото съществува съдебна практика в този смисъл, на която и касаторът се позовава/ следва да се посочи, че същите не са разрешени в противоречие с тази практика . Съдът е обсъдил както писмените така и гласните доказателства. Обсъдена е представената медицинска документация , която установява заболяването на прехвърлителката , както и представената рецептурна книжка . Посочено е обаче , че по делото не се установява кое лице и с чии средства е заплащало разходите за лекарства. Събрани са доказателства за доходите на двете страни по договора, но не са събрани данни за това как тези средства са били разходвани.Събраните гласни доказателства също са обсъдени като последното не изисква тяхното преразказване. Дали писмените и гласни доказателства са правилно обсъдени и тълкувани е въпрос на преценка на доказателствата от решаващия съд и както изрично се сочи в ТР №1/2010 г. ОСГТК тази преценка не може да бъде предмет на правен въпрос . Третият въпрос е и некоректно поставен, доколкото съдържа невярно твърдение във връзка с искането на ответната страна за допускане на трети свидетел. Данните по делото сочат на това, че страните са поискали, съответно в исковата молба и отговора по нея, по трима свидетели. С протоколно определение от 07.10.2014 г. / л. 65 от гр.д. № 6185/2014 г. на САС/, съдът е допуснал по двама свидетели на двете страни. Трети свидетел на страната на ищцата не е допускан. Допусната е замяна на първоначално посоченият от тази страна св. Р. Г. със св. К. П..С оглед на това на страните са допуснати и разпитани по двама свидетели.
Четвъртият въпрос не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение – липсват мотиви в посочения смисъл . Довод за полагани грижи преди подписване на договора, които следва да бъдат зачетени обаче в отговора на исковата молба не е бил наведен, поради което съдът не е имал задължение за такова обсъждане. Независимо от това следва да се посочи, че по този въпрос не е налице противоречие с цитираното решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, доколкото въпросът не е бил предмет на отговор в това решение. Обстоятелството ,че прехвърлителката на имота не е подала искова молба за разваляне на договора приживе, може да се разглежда само като индиция относно неговото изпълнение и то единствено в съвкупност със всички събрани по делото доказателство, и не може само по себе си да обосновава извод за изпълнение на договора. Другото би обезмислило възможността за предявяване на иск по чл. 87,ал.3 ЗЗД от наследниците на прехвърлителите по договор за издръжка и гледане.
По изложените съображения, не са изпълнени законовите изисквания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2021 от 01.11.2016 г, постановено по в. гр. д. № 2214/2016 г. на Софийски апелативен съд, ВГО, II – ри съдебен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: