О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 652
гр. София, 11.12.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закри то заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 522/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството е обжалвал с частна касационна жалба определението на Варненския апелативен съд № 437 от 02.07.2012г. по ч.гр.д.№ 342/2012г.
Ответниците не са подали отговор на жалбата.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 588 от 05.03.2012г. по гр.д.№ 136/2011г. на Варненския окръжен съд , с което е оставена без уважение молба вх.№ 43947/3012.2012г. за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по същото дело решение № 1435 от 25.11.2011г.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени въпросите: 1. при осъществяване на процесуално представителство на държавата , заболяването на процесуалния представител по делото представлява ли особено непредвидено обстоятелство, което да бъде основание за възстановяване на срок за обжалване на съдебното решение и 2. Необходимо ли е това непредвидено обстоятелство да е продължило през целия срок на обжалване или то следва да съществува само към крайния момент. Така поставените въпроси са формирали решаващите изводи на съда и е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Това обаче не е достатъчно за да бъде допуснато касационното обжалване, необходимо е в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да са въведени доводи и за специалните предпоставки , които обуславят необходимостта от разглеждане на частната жалба по същество, а те са: въпросите да се разрешени в обжалваното решение в противоречие със задължителната практика на ВКС, да са разрешавани противоречиво от съдилищата или да е налице необходимост от тълкуване на закона с цел точното му прилагане, както и за развитие на правото. При липсата на мотивирано изложение на всички предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК съгласно разясненията в ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК касационното обжалване не следва да се допуска.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че по поставените въпроси съществува практика на ВКС. По първия въпрос се приема, че по принцип не е налице предпоставката на чл. 64, ал. 2 ГПК – страната в процеса да не е могла да преодолее пречката, станала причина за пропускане на срока, когато е юридическо лице и то има повече от един юрисконсулт – определение по гр.д.№578/2010г. на ВКС, ІV г.о.
По втория въпрос ВКС се е произнасял с определение № 26 от 21.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 611/2011 г., I г. о., определение № 11 от 5.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 719/2011 г., IV г. о., ГК, определение № 9 от 12.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 518/2010 г., II г. о., ГК, определение № 2 от 1.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 928/2011 г., II т. о., ТК. Във всички тях се дава тълкуване на разпоредбата на чл.64 ал.2 ГПК в смисъл, че „особени непредвидени обстоятелства“ са налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител бъдат възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини – болест, злополука, природно бедствие – да извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо , да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока. Когато е налице заболяване, в съдебната практика се приема за допустимо да се преценява неговата тежест и предписаното лечение с оглед възможността страната да извърши необходимото за да бъде спазен съответния процесуален срок / Определение № 595 от 18.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 408/2008 г., I т. о. /. А щом като по повдигнатите процесуалин въпроси има съдебна практика на ВКС, която е съобразена и не се мотивира необходимостта от изоставянето й с цел точното прилагане на закона, не би могло да се приеме, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК. С оглед на изложеното частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд № 437 от 02.07.2012г. по ч.гр.д.№ 342/2012г. по чл. 63 ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: