3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
С., 14.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 458 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК.
С определение № 1330 от 25.07.2011 г. по гр.д. № 2287/2011 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено разпореждане от 22.06.2011 г. на заместник-председателя на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на Д. В. И. от [населено място] за освобождаването му от внасяне на държавна такса и разноски по гр.д. № 4141/2011 г.
Частна жалба против определението на Софийски апелативен съд е постъпила от Д. В. И. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по приложението на чл. 83 ГПК по въпросите налице ли е основание за освобождаване от държавна такса, когато месечният доход на семейството е по-нисък от дължимата такса, а семейството не притежава други източници на доходи и влогове и следва ли съдът в определението си по искане за освобождаване от държавна такса да прецени всяко от установените обстоятелства, свързани с дохода и задълженията на семейството.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
С молба от 01.04.2011 г., ищецът по гр.д. № 4141/2011г. Д. В. И. е направил искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото. С разпореждане от 22.06.2011 г. на заместник-председателя на Софийски градски съд искането е оставено без уважение.
Разпореждането от 22.06.2011 г. на заместник-председателя на Софийски градски съд е потвърдено с определение № 1330 от 25.07.2011 г. по гр.д. № 2287/2011 г. на Софийски апелативен съд. Изводът, че ищецът разполага със средства за внасяне на половината от разноските по делото, съдът е формирал след преценка на декларираните от ищеца обстоятелства за семейно положение и имуществено състояние.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд.
Д. за постановяване на определението в противоречие с практиката на съдилищата, в т.ч. с установената практика на Върховния касационен съд е неоснователен. Обуславящите изхода на спора въпроси по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК са разрешени в съответствие с трайно установена съдебна практика, съгласно която съдът извършва преценка налице ли са предпоставки за освобождаване от такси и разноски въз основа на доказателствата за имуществено състояние, семейно положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото. В същия смисъл са и цитираните определения по гр.д. № 1225/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и по гр.д. № 1097/2007 г. на ІV г.о. ВКС, в които съдът е извършил преценка с оглед конкретните обстоятелства за имуществено състояние на молителя – обстоятелства, които разгледани в тяхната съвкупност се явяват различни от процесните.
В съответствие с утвърдената практика, въззивният съд е съобразил декларирания от молителя месечен доход на семейството му, възлизащ на 1235 лева, т.е. около средния доход за страната за всеки от членовете на семейството, състоящо се от молителя, съпругата му и непълнолетно дете; притежаваните два недвижими имота; обстоятелството, че молителят е в добро здравословно състояние; в работоспособна възраст (роден през 1957 г.); съобразил е и предмета на делото – защита на финансови интереси, породени от търговски взаимоотношения и не е зачел въведения от молителя довод, че издържа пълнолетното си дете, студентка в чужбина – съгласно чл. 144 СК родителят дължи издръжка на пълнолетните си деца само в случай, че може да я дава без особени затруднения.
Липсва твърдяното от жалбоподателя противоречие с определение № 211 от 18.05.2010 г. по ч. Гр.д. № 207/2010 г. на ІІ г.о. ВКС и по въпроса налице ли е основание за освобождаване от държавна такса, когато месечният доход на семейството е по-нисък от дължимата такса, а семейството не притежава други източници на доходи и влогове. В посоченото определение, наред с размера на доходите на молителя, съпоставени с дължимата държавна такса, съдът е ценил и доказателствата за 50 % намалена работоспособност на молителя и влошеното му здравословно състояние, налагащо сериозни разходи за медикаментозно лечение – т.е. изводът за освобождаване от държавна такса е формиран въз основа на обстоятелства, различни от установените в обжалваното въззивно определение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1330 от 25.07.2011 г. по гр.д. № 2287/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: