О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
София, 14.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 531/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Я. от [населено място] чрез пълномощника й адв.А. К. от АК М. срещу решение от 21.10.2013 г, постановено по гр.дело № 217/13 г на Окръжен съд-Монтана в частта, с която съдът е обявил, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи ; в частта, с която е определен режим на лични отношения между малолетното дете А. Я. Я. с неговия баща Я. Ц. Я. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч в съботния до 17 часа в неделния ден с приспиване при бащата, както и две седмици през лятото, които не съвпадат с разрешения годишен отпуск на майката, като за великденските и коледните празници се редуват двамата родители, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта относно присъдената издръжка за разликата над сумата от 80 лв месечно до сумата от по 100 лв месечно.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът по касационната жалба Я. Ц. Я. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.К. Т. от АК М..Подържа, че не са налице посочените касационни основания, респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО като направи преценка за наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК приема за установено следното :
Страните по делото са сключили граждански брак на 21.11.2009 г.От брака имат едно малолетно дете А. Я. Я.-родено на 16.2.2011 г. С обжалваното решение въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното решение е прекратил брака между съпрузите по взаимна вина.Приел е, че страните имат добри родителски и възпитателски качества, грижовни са към детето и разполагат с добри жилищни условия, а самото дете се чувства добре и с двамата родители.Приел е, че детето е момче, поради което за него емоционалната връзка и контакт с бащата е важна за изграждането му като личност от ранна детска възраст.Приел е също, че от малко, детето следва да се чувства подкрепяно и обгрижвано от бащата, обичано от него, защитено и сигурно.Приел е също, че детето има нужда пълноценно да общува с бащата, което най-добре може да стане в домашна обстановка, с оглед на което е определен режим на лични отношения всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч в съботния до 17 часа в неделния ден с приспиване при бащата, както и две седмици през лятото, които не съвпадат с разрешения годишен отпуск на майката, като за великденските и коледните празници се редуват двамата родители.Със същото решение въззивният съд е приел, че за задоволяване потребностите на детето А.-родено на 16.2.2011 г от храна облекло, както и на интелектуалните му потребности бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв.
По касационните основания.Касаторът И. Я. сочи наличие на касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Подържа, че по въпроса „може ли съдът да обоснове своите изводи на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като неоснователни” въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 24 от 28.1.2010 г по гр.дело № 4744/2008 г на Първо ГО, съгласно което решението следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое от тях се приема да недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това.Вторият въпрос, формулиран в изложението е относно това „съобразен ли е интересът на детето, когато същото е на ниска възраст /под 3 години/, а са определени лични контакти с бащата, свързани с двукратното му пътуване в рамките на един месец от местоживеенето на майката в [населено място] до местоживеенето на бащата в [населено място] и дали този режим позволява да бъдат съобразени нуждите на детето от спане, хранене, разходки и всичко останало с оглед възрастта му.Жалбоподателката сочи, че в тази част решението на въззивния съд противоречи на Постановление № 1 от 12.11.1974 г по гр.дело № 3/74 г /т.4/, както и на решение № 877 от 27.11.2009 г на ВКС по гр.дело № 3374/2008 г на ГК, второ ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто ГО намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото от жалбоподателката основание-чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Съдът е дал отговор на формулираните в изложението въпроси в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в приложените от жалбоподателката решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК.Съдът е изпълнил служебните си задължения като е изследвал всички обстоятелства относими към интереса на детето при определяне режима на контакти с баща му.Приел е, че бащата е добър и грижовен родител, а детето е момче, поради което за него емоционалната връзка и контакт с бащата е важна за изграждането му като личност от ранна детска възраст.В разглеждания случай съдът се е основал на доказателствата по делото /доклада на социалната служба и свидетелските показания/, за да приеме, че детето се чувства еднакво добре при контакта с всеки от родителите.Поради това провеждането на режима на лични отношения в дома на бащата не застрашава интереса и режима на детето, още повече, че двамата родители живеят в различни градове, поради което най-благоприятно за детето би било да пребивава при баща си два пъти в месеца с приспиване.Не е налице противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г по гр.дело № 3874 г на Пленума на ВС, доколкото в разглеждания случай при определяне режима на лични контакти с родителя на когото не са предоставени родителските права, въззивният съд е изхождал от обстоятелствата на конкретния случай, които са от значение за интересите на детето.Свиждането и вземането на детето са неразделна част от подържането на лични отношения, като начинът и формата за това могат да бъдат най-разнообразни.Именно поради това и с оглед конкретните факти-пола и възрастта на детето, както и обстоятелството, че местожителството на родителите е в различни населени места за отглеждането и възпитанието на малолетното дете е подходащ определения от въззивния съд режим.Не е налице и твърдяното от жалбоподателката противоречие с решение № 24 от 28.1.2010 г на ВКС по гр.дело № 4744/2008 г на Първо ГО.Въззивният акт е постановен въз основа на всички събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по отношение на решението в частта относно вината.Обстоятелството, че съпругата е напуснала семейното жилище и се е установила при брат си в [населено място], след което е отказала да се върне отново в семейното жилище се установява не само от социалния доклад както твърди жалбоподателката, но и от събраните гласни доказателства /св.Б. Х. и Ц. К./, обсъдени от въззивния съд в съвкупна преценка с останалия доказателствен материал.Поради което законосъобразно е приетото, че вина за развода имат и двамата съпрузи.
Следователно не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Изложението по чл.284 ал.3 от ГПК не съдържа процесуално или материално правен въпрос, свързан с решението в частта, относно определената издръжка, поради което в тази част също не е налице основание за допускане на касационен контрол.
С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в това производство разноски в размер на 1000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.10.2013 г, постановено по гр.дело № 217/13 г на Окръжен съд-Монтана в обжалваните части.
ОСЪЖДА И. А. Я. от [населено място] да заплати на Я. Ц. Я. разноски, сторени в това производство в размер на 1000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.