О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
[населено място], 14.07.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2736/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационни жалби на [фирма] и от [фирма] срещу решение № ІV-40 от 21.04.2015г., постановено по в.гр.дело №298/2015г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение №2346/5.12.2014г., постановено по гр.д. № 7621/2013г., съответно поправено с решение №2353/8.12.2014г. на Бургаския районен съд.
В касационната жалба на [фирма] са развити оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното въззивно решение, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Касаторът [фирма] поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място] развива съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски за представения отговор на касационните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Съдилищата са се произнесли по предявен отрицателен установителен иск от [фирма] срещу [фирма] и от [фирма] , че не дължи сумата от 22 097.90 лв., представляваща начислена стойност на ползвана електроенергия, за която е издадена данъчна фактура № [ЕГН] от 23.07.2013г., поради установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване/ СТИ/ за обект ресторант и бар „Н.”, [населено място]. Искът е уважен от Бургаския районен съд, а неговото решение е потвърдено с въззивното решение на Бургаския окръжен съд. Прието е за установено, че на 11.04.2013г. при проверка на СТИ на ищеца e направена констатация за вмешатество в електромера, който отчита консумираната от ищеца ел. енергия. СТИ е измервало минус 91% консумирана ел. енергия. От второто дружество [фирма] е издадена фактура с начислена ел. енергия за 90 дни назад, считано от м.ІV 2013г. , на стойност цената на иска. За да уважи отрицателният установителен иск по чл.124 ГПК по отношение на двете търговски дружества, БОС, след анализ на нормативната уредба, е приел, че корекцията на сметката на потребителя за минало време е преди приемането на ПИККЕ през м.ноември 2013г., т.е. не е имало приети правила, даващи право за едностранна корекция на сметките за ел. енергия за минал момент. Изложено е , че разпоредбата на чл.54, ал.1, т.2 от ОУ на Е. ЕР, одобрени с решение на ДКЕВР №№У-114 от 10.05.2008г., в който е предвидена процедура за едностранна корекция на сметки за изминал период от време в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху СТИ, са обявени за нищожни на основание чл.146, ал.1 във връзка с чл.143, т.8 от З., като неравноправна клауза. Правният интерес за конституиране на двете търговски дружества като ответници в процеса, съдът е обосновал с установената в ПИКЕЕ правила чл.45 и чл.41, когато при проверка се констатира грешка при измерването от СТИ / или неизмерването/ количеството ел.енергия се определя по процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в Раздел ІХ от тези правила за оператора на разпределителната мрежа. В случая следва да се счете, че ПИКЕЕ препраща към ОУ на [фирма], съобразно чл.28, това дружество, след представените констативни протоколи от [фирма], заедно със справката за начислена ел.енергия, изчислява и коригира сметката на ищеца за минал период от време.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
І.По касационната жалба на [фирма]: Касаторът не обосновава довод за недопустимост на решението, поради липса на правен интерес от предявяване на установителния иск по чл.124 ГПК по отношение на [фирма]. Касае се до предявен от ищеца отрицателен установителен иск за отричане на претендирано от него вземане за сумата от 22 097.90лв. Ищецът е този който обосновава правния си интерес от предявяването му, чрез изложените в исковата молба факти. В конкретният случай ищецът е обосновал правният интерес от предявяване на отрицателния установителен иск срещу двете търговски дружества, със съществуването на клаузи в ОУ за правомощията на всяко едно от дружествата при констатирано неправилно отчитане на доставената ел. енергия от СТИ, като издаването на фактура за цената на начислената ел.енергия за минал период е обусловена от издадения констативен акт за неправилно отчитане на ел.енергията от СТИ на дружество -ищец, оспорен от него в исковата молба. В останалата част на касационната жалба се съдържат доводи – несъгласие с изводите на съда по приложението на разпоредбите на ЗЕ, преди и след изменението му с ДВ бр.54 от 2012г., и отражението му по спорния по делото въпрос за едностранното съставянето на констативни протоколи и коригиране на сметки, когато СТИ не отчита или не отчита правилно консумираната от потребителя ел. енергия. Тези доводи представляват оплаквания за неправилност на решението, основания за касиране на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК, различни от основанията за допускане на решението до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното дава основание на настоящия състав за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване по касационната жалба на „Е. Е. България ЕАД.
По Касационна жалба от [фирма]: Касаторът поставя като значим за делото въпросът : 1.Съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметки на клиент при доказано неточно отчитане на потребената от този клиент ел. енергия, след изменение на ЗЕ ДВ.бр.54 от 2012г. Като допълнителен селективен критерий се посочва т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Този допълнителен селективен критерий не е налице, тъй като вече отговор на този въпрос е даден в решения, постановено по реда на чл.290 ГПК на състави на ВКС, ТК : решение № 164 от 2.03.2016г. по т.дело № 2446/2014г. и решение № 173 от 16.12.2015г. по т.дело № 3262/2014г. ІІ т.о., решение №111 от 17.07.2015г. по т.дело № 1650/2014г. на І т.о. На въпроса е отговорено, че с изменението в Закона за енергетиката, ДВ бр.54/2012г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия / решение №111 по т.дело № 1650/2014г. на І т.о./. През периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., до 16.11.2013 г. и когато влизат в сила новите ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98/2013 г., не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. За този период от време 17.07.2012 г. – 16.11.2013 г. остава изцяло актуална трайно установена задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК /решение №200/30.12.2013 г. по търг. дело № 983/2012 г. на ІІ търг. отд. на ВКС, решение № 201/21.12.2013 г. по търг. дело № 799/2012 г. на ІІ търг. отд. на ВКС, решение № 38/15.05.2014 г. по търг. дело № 5/2013 г. на І търг. отд. на ВКС, решение № 165/19.11.2009 г. по търг. дело № 103/2009 г. на ІІ търг. отд. на ВКС, решение № 104/05.07.2010 г. по гр. дело № 885/2009 г. на ІІ гр. отд. на ВКС, решение № 26/04.04.2011 г. по търг. дело № 427/2010 г. на І търг. отд. на ВКС, решение № 189/11.04.2011 г. по търг. дело №39/2010 г. на ІІ търг. отд. на ВКС /решение № 115 от 20.05.2015 постановено по гр.дело № 4907/2014г. на ВКС, ГК /
В случая за периода, за който е начислена едностранно коригираната ел. енергия за ищеца /11.01.2013г. – 11.04.2013г./ е действал ЗЕ с измененията и допълненията извършени със ЗИДЗЕ, ДВ бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила за измерване на количествата електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол №147/14.10.2013г. са след процесния период от време и не намират приложение. В случая не е установено виновно въздействие от страна на ищцовото дружество върху СТИ.
С оглед на установената съдебна практика, задължителна за съдилищата, съгласно разясненията в т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, не са налице основанията на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Изложените от касатора съображения за промени в обществените отношения и обществените условия не са от такъв характер, които да обосноват необходимост за промяна на съдебната практика, с оглед на обстоятелството, че уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на ел.енергия е уредена по законодателен ред. Меродавна за уредбата на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по установения за това ред нормативни актове, не и предполагаемата воля, търсена по тълкувателен път.
Изложеното в раздел І на касационната жалба представляват доводи за неправилност на решението като липсва ясно и конкретно формулиран правен въпрос.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІV – 40 от 21.04. 2015г., постановено по в.гр.д № 298/2015 г. на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: