О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
гр. София, 19.11.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1334/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТП Държавно ловно стопанство „Ч.” – [населено място], срещу решение № 18 от 12.01.2018 г., постановено по в. т. д. № 365/2017 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 48 от 24.04.2017 г. по т. д. № 49/2015 г. на Пазарджишки окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която са отхвърлени предявените от ТП Държавно ловно стопанство „Ч.” против „Бор Рециклейшън” ЕООД искове с правна квалификация чл.327, ал.1 вр. чл.318, ал.1 ТЗ за разликата над сумата 7 641.94 лв. до сумата 112 252.58 лв., претендирана като дължима цена на доставена дървесина по договори № 45/14.05.2013 г., № 46/14.05.2013 г., № 47/14.05.2013 г. и № 48/14.05.2013 г. и фактури към тях, и искове с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимата цена за периода 10.04.2014 г. – 21.10.2014 г. за разликата над сумата 341.28 лв. до сумата 9 519.94 лв., и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответника „Бор Рециклейшън” ЕООД.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът навежда оплаквания, че изводите в решението за недоказано изпълнение на задълженията му към ответника за предаване на количествата дървесина, чиято цена се претендира с отхвърлените искове по чл.327, ал.1 ТЗ, са необосновани и изградени в нарушение на чл.75 ЗЗД. Излага доводи, че в хода на делото е доказал по безспорен начин предаването на спорните количества дървесина на лице, посочено в договорите като представител на купувача, с оглед на което въззивният съд е следвало да приеме задълженията му за добросъвестно изпълнени при условията на чл.75, ал.2 ЗЗД и да осъди ответника да заплати дължимата цена за доставената и получена дървесина.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Бор Рециклейшън” ЕООД – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Пазарджишки окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която са отхвърлени исковете на ТП Държавно ловно стопанство „Ч.” против „Бор Рециклейшън” ЕООД искове с правна квалификация чл.327, ал.1 вр. чл.318, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за разликите съответно над 7 641.94 лв. до претендираните 112 252.58 лв. и над 341.28 лв. до претендираните 9 519.94 лв., Пловдивски апелативен съд е приел, че ищецът ТП Държавно ловно стопанство „Ч.” не е доказал да е предал на ответника „Бор Рециклейшън” ЕООД количествата дървен материал, за които претендира заплащане на цена в размер на отхвърлените с първоинстанционното решение суми.
Въззивният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че на 14.05.2013 г. между ищеца и ответника са сключени четири договора с поредни № 45, 46, 47 и 48 за покупко – продажба на прогнозни количества дървесина от временен склад, на основание чл.35, ал.1 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. Със сключените договори ищецът е поел задължение да продаде на ответника, а ответникът се е задължил да закупи, прогнозни количества дървесина от временен склад, индивидуализирани по видове, асортимент и категории във всеки договор. За периода 09.04.2014 г. – 21.10.2014 г. ищецът издал в изпълнение на договорите 21 бр. фактури за дължима цена на дървесина с общо количество 1 068.62 куб. м., транспортирани към ответника със 71 бр. електронни превозни билети. Според фактурите, общата цена на транспортираните количества дървесина е 113 969.50 лв.
След преценка на писмените доказателства и на заключенията на назначените в първоинстанционното производство експертизи въззивният съд е приел за основателно възражението на ответника, че не дължи претендираните суми, тъй като не е получил изцяло количествата дървесина, отразени в процесните превозни билети и фактури. След преценка на писмените доказателства и на заключението на съдебносчетоводната експертиза по делото въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд за основателност на така направеното възражение. При произнасянето по възражението въззивният съд е съобразил, че в превозните билети като получатели на 1 029.32 куб. м. от транспортираната от ищеца дървесина са посочени трети за спора лица и само 39.32 куб. м. дървесина (чиято цена е присъдена на ищеца с необжалваната част от първоинстанционното решение) е получена от Е. А. в качеството му на упълномощен представител на „Бор Рециклейшън” ЕООД. Взети са предвид констатациите в заключението на съдебносчетоводната експертиза, че 1 068.62 куб. м. от дървесината по процесните фактури и превозни билети са регистрирани в специалните дневници на третите лица – получатели, а ответникът е регистрирал в дневника си като постъпила, преработена и експедирана дървесина само получените от Е. А. 39.32 куб. м. и не е осчетоводил издадените от ищеца фактури за разликата над това количество. Отчетени са също данните в заключението и в представената по делото писмена кореспонденция между страните, че по други сключени между страните договори с идентичен предмет ответникът редовно е регистрирал и заприходявал доставяните от ищеца и получени реално количества дървесина, заплащайки частично дължимата за тях цена. Предвид така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал твърдението си, че е предал на ответника спорните 1 068.62 куб. м. дървесина по процесните фактури и превозни билети. Оттук съдът е направил извод, че ответникът не дължи претендираната с исковете цена за количествата дървесина, които не е получил реално.
Като неоснователни въззивният съд е преценил доводите на ищеца – жалбоподател, че доставките следва да се считат за получени от ответника, тъй като от свидетелските показания по делото е установено извършването им в присъствие на Е. А., посочен в договорите за представител на купувача „Бор Рециклейшън” ЕООД. Въззивният съд е изложил съображения, че дори А. да е присъствал при извършване на доставките и да е нареждал транспортиране на дървесината до складовете на други дружества, неговите действия не могат да обвържат ответника, след като той не е получил реално дървесината, не е регистрирал спорните количества в дневника си и не е осчетоводил фактурите за тяхната цена. В подкрепа на извода, че действията на Е. А. не обвързват ответника, съдът е посочил клаузите на чл.9, ал.1 от договорите за продажба на дървесина, в които са обективирани изрични уговорки между страните собствеността върху продаваната дървесина да преминава върху купувача след подписване на приемо – предавателни протоколи, каквито не са подписвани за конкретните доставки.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значим за изхода на делото следния въпрос : „Обуславя ли се изпълнението на поети договорни задължения за доставка на дървесина единствено от подписването на двустранен приемо – предавателен протокол, когато такова условие е залегнало в самите договори, или следва да се приеме, че за да възникне задължение за ответното дружество да заплати добития от ищеца дървен материал, достатъчно е реално изпълнение на договорите за добиване на дървен материал и извозването му до складове на трети лица по нареждане на представител на купувача”. Формулираният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол – да е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело. Въззивният съд не е мотивирал отхвърлянето на исковете по чл.327, ал.1 ТЗ единствено с липсата на двустранно подписан приемо – предавателен протокол за количествата дървесина, чиято цена е претендирал касаторът. За да отхвърли исковете, съдът е приел, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за реално предадена от ищеца – касатор и получена от ответника дървесина в количествата, за които се търси заплащане на цена на основание чл.327, ал.1 ТЗ. Отхвърлянето на исковете е обусловено от извод за недоказано реално изпълнение на задължението на касатора за предаване на спорните количества дървесина, а поставеният в изложението въпрос е в явно противоречие с този извод. Доводите на касатора за несъответствие на решаващите изводи на въззивния съд с фактите и доказателствата по делото и за противоречие на същите с разпоредбата на чл.75 ЗЗД са от значение за правилността на въззивното решение, която не се преценява в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Несъответствието на единствения въпрос от изложението с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е отсъствието на допълнителната предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът е аргументирал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдения, че „повдигнатият материалноправен въпрос е от значение за правилното приложение на закона – чл.75 от ЗЗД, допуснато е неточно тълкуване на закона и се създава противоречива съдебна практика по сходни казуси”. Действителният смисъл на понятието „точно прилагане на закона” като част от единното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касационен контрол е изяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В тълкувателното решение е разяснено, че разрешеният с обжалваното въззивно решение правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, въпросът трябва да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитието на правото, т. е. неговото касационно разглеждане да допринася за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за осъвременяване на съществуваща съдебна практика по прилагането им предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторът отъждествява точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с правилно прилагане на закона, което има значение за правилността на въззивното решение, без да твърди значимост на поставения в изложението въпрос и за развитието на правото. Поради това, а и доколкото въззивният съд изобщо не се е произнасял в решението си по приложението на чл.75 ЗЗД, не може да се счете за осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Представените с изложението съдебни решения по други дела между страните са неотносими към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като постановеният с всяко от тях правен резултат е обусловен от преценка на фактите и доказателствата по конкретното дело, а не от неточно или противоречиво тълкуване на разпоредбата на чл.75 ЗЗД.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 365/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата 3 800 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, заплатено в брой на основание договор за правна защита и съдействие от 11.04.2017 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18 от 12.01.2018 г., постановено по в. т. д. № 365/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА ТП Държавно ловно стопанство „Ч.” с ЕИК 2016195800244 – [населено място], кв. Индустриален, да заплати на „Бор Рециклейшън” ЕООД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], м. „Ч.” № 1, сумата 3 800 лв. – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :