О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
С.,24.10.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 345 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. К. Ц. чрез адвокат Б. Г. срещу решение № 147/17.11.2010 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.гр.д. № 420/2010 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Силистренски окръжен съд /СОС/ по иск на настоящия касатор срещу К. Й. С. за сумата 91597 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване –чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – К. Й. С. оспорва допускането на касационната жалбата и същата по същество, по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СОС е предявен иск от Д. К. Ц. срещу К. Й. С. за заплащане на сумата от 91597 лв., дадена в заем и невърната до момента, на основание чл.240 ЗЗД. Претендирайки исковата сума, ищецът представя запис на заповед от 20.10.2005 г. за сумата от 48409 евро, която твърди, че установява наличие на договор за заем между страните. СОС е отхвърлил предявения иск, а ВАС е потвърдил решението. ВАС е приел, че приложеният запис на заповед не съдържа реквизитите по чл.535 ТЗ, но не установява и твърдения от ищеца договор за заем, липсва индивидуализация на лицето, на което да се изплати сумата по договора /посочени са само двете му имена/, а от редакцията на текста не става ясно дали той е заемател или само посредник по договор за заем. Не е внесена яснота и след уточнението на исковата молба /лист 23 от делото/, при което ищецът изчислява цената на иска при приспадане на платени суми, което не съответства на предмета на твърдения договор за заем. Липсва и уговорка относно срока на изплащане на процесните суми.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, в какъвто смисъл са и разясненията в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Вместо въпрос касаторът излага доводи и за неправилност на обжалваното решение, свързани с приетата фактическа обстановка и конкретно изразяващи несъгласие с приетата неоснователност на предявения иск. Всички доводи на касатора са свързани с липсата на оспорване от страна на ответника на приложената разписка, така наречена „запис на заповед”, която не съдържа реквизитите на чл.535 ТЗ. Така поставеният въпрос, доколкото го има, не е обусловил изхода на спора. Именно поради липсата на реквизити по чл.535 ТЗ, съдът е разгледал приложения запис на заповед с оглед твърдяното от ищеца основание на дадената сума – договор за заем. Приел е липса на договор за заем, не с оглед липсата на оспорване от страна на ответника, а с оглед липсата на индивидуализация на лицето, на което да се изплати сумата по договора /посочени са само двете му имена/, както и на предмета на договора. Обсъдена е и приложената молба- уточнение, която не внася яснота в наличието на твърдян договор за заем. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК както поддържа касаторът. Приложеното решение № 174/12.04.2005 г. на ВКС е по ГПК /отм./ и би обусловил приложение на чл.280 ал.1 т.2, а не на т.1 ГПК, но липсва обективна идентичност между казуса, предмет на това решение и този по настоящото дело, поради което няма основание да се приеме наличие на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Несъгласието с решението на ВАС не обуславя наличие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, която разпоредба сочи касаторът, но не излага съображения за приложението й, както изисква т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като няма искане за това.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147/17.11.2010 г. на Варненски апелативен съд по в.гр.д. № 420/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.