О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 652/24.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 855 по описа за 2019 г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалва се осъдителното решение № 2082/ 04.12.2018 г. по гр.д. № 2054/ 2018 г. на Варненски окръжен съд.
Решението се обжалва от Ж. И. Т. и Е. Л. Т. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по два процесуално-правни въпроса, които касаторите отнасят към неговата допустимост и по пет други, които касаторите отнасят към неговата правилност. Обосновава се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението. Претендират разноските по делото.
Ответниците по касация Е. И. С. и Г. Н. Н. възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК липсва, а решението е правилно. Адвокат Й. Ц. иска на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА да й бъде определено възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Впоследствие с две молби всеки от касаторите е поискал съдът да спре изпълнението на въззивното решение (чл. 282, ал. 2 ГПК).
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационните жалби с недопустим предмет. Съображенията са следните:
Ищците Е. С. и Г. Н. са предявили исковете по чл. 195, ал. 1, пр. 3 и по ал. 2 ЗЗД при основното искане ответниците Ж. И. Т. и Е. Л. Т. да им платят солидарно претендираните суми, а при условията на евентуалност – да ги платят поравно на всеки ищец.
С първоинстанционното решение е прието, че искането за солидарно осъждане е неоснователно и по него е постановен отделен диспозитив (така решение № 4348/ 2016 г. на ВКС, ГК, IV-то ГО и другите решения на ВКС, цитирани в него). С първоинстанционното решение ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумите поравно. Исковете по чл. 195, ал. 1, пр. 3 ЗЗД са били уважени изцяло; някои от исковете по чл. 195, ал. 2 ЗЗД в обезщетение на имуществени вреди – също изцяло, други – частично, а исковете по чл. 195, ал. 2 ЗЗД в обезщетение на неимуществените вреди – също частично.
Само един от исковете за солидарното осъждане на ответниците е бил с цена над 5 000 лв. – този по чл. 195, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 6 647.75 лв. необходима за отстраняване на недостатъците по двигател на един л.а. Фолксваген, модел Пасат, купен от ищците по договор от 08.12.2016 г. с ответниците. Всички останали искове са с цена под 5 000 лв.
Първоинстанционното решение е било обжалвано само от ответниците и е потвърдено с осъдителното въззивно решение.
Следователно първоинстанционното решение като необжалвано от ищците е влязло в сила в частта, с която исковете са отхвърлени, включително и по иска по чл. 195, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 6 647.75 лв., претендирана солидарно от ответниците. Всички останали искове, които въззивният съд е приел за основателни в обжалваната част, са с цена под 5 000 лв.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
Осъдителното въззивно решение, което се обжалва пред Върховния касационен съд, е по гражданско дело с цена на исковете под 5 000 лв. Исковете не са за собственост и други вещни права върху недвижим имот, а имат облигационно основание. Настоящият състав следва да остави без разглеждане касационните жалби, които са с недопустим предмет.
Недопустимият техен предмет извежда неоснователността на молбите за спиране изпълнението на въззивното решение. Втори е въпросът, че касаторите не са представили доказателства за извършено обезпечение в полза на ищците, включително в дадения им за това съдебен срок, изтекъл и за двамата на 13.08.2019 г. Следователно молбите не осъществяват и изискванията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК.
При този изход на делото и на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА те следва да заплатят на адвокат Й. Ц. сумата 728.75 лв. – възнаграждение за оказаната пред настоящата инстанция правна помощ на ответниците по касация. Поради ниската сложност на делото, настоящият състав определи възнаграждението за изготвения писмен отговор на касационните жалби в минималния размер по чл. 9, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби от Ж. И. Т. и Е. Л. Т. срещу решение № 2082/ 04.12.2018 г. по гр.д. № 2054/ 2018 г. на Варненски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите от Ж. И. Т. и от Е. И. Т. по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК с искане за спиране на изпълнението на въззивното решение.
ОСЪЖДА Ж. И. Т. ЕГН [ЕГН] и Е. И. Т. ЕГН [ЕГН] да заплатят на адвокат Й. Ц. Ц. сумата 728.75 лв. – на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА.
Определението може да се обжалва от касаторите в първата си част с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.