О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
София, 07.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 6046/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК ГПК.
Г. Д., Д. А., Т. Д., С. С. ш М. М., всички със съдебен адрес [населено място], адвокат С. К., са подали частна жалба срещу определението по гр. д. № 260/2013 г. на Ямболския окръжен съд.
Ответникът О. „Т. – Я.”, [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по същество, частната жалба е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по предявен от жалбоподателите иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ да им бъде признато право на възстановяване на земеделски земи в землището на [населено място] – четири ниви, ливада и лозе. Ямболският районен съд с определение от 3. 6. 2013 г. по гр. д. № 850/2013 г. е прекратил производството като недопустимо поради предявяване на иска след изтичане на предвидения в закона тримесечен срок, т. е. до 14. 05. 2007 г.. Ямболският окръжен съд, с обжалваното определение, постановено на 17. 07. 2013 г. е потвърдил определението на районния съд по същите съображения. Констатирал е, че в § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, ДВ бр. 13/09. 02.2007 г., е предвиден краен тримесечен срок от влизане в сила на закона за предявяване на исковете по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, или това е датата 14. 05. 2007 г.. Исковата молба по настоящото дело е подадена на 11. 04. 2013 г. или близо шест години след изтичане на преклузивния срок. Въззивният съд е взел предвид твърденията на ищците, сега жалбоподатели, за кореспонденция, проведена между Ст. С. и М. на з по повод на искането им за възстановяване на процесната земеделска земя и е посочил, че тази кореспонденция не може да се счита за предявяване на съдебен иск по правилата на ГПК.
Към жалбата не са изложени основания за допускане на касационно обжалване по смисъла чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Доводите на жалбоподателите са, че определението е неправилно защото е постановено по съществен процесуален въпрос –като е отказал събирането на доказателства за посочената кореспонденция, съдът е предрешил тяхното значение като е игнорирал данните за удължаване на срока.
Изложените съображения са несъстоятелни.
Допустимостта на частната жалба съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК изисква наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквито в случая жалбоподателите не са заявили. Оспорването на определението на въззивния съд е по съображения, че е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, но тези твърдения не са предпоставки за допускане на касация. Решаващият извод на съда, че кореспонденцията между ищцата С. и М. на з не представлява предявяване на иска и не може да породи съответните правни последици, е обоснован, съответен на закона и съдебната практика и не може да бъде основание за допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА частно касационно обжалване по частна жалба вх. № 3447/31. 07. 2013 г., подадена от Г. Д. и други от [населено място], срещу определение от 17. 07. 2013 г. по ч. гр. д. № 260/2013 г. на Ямболския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: