1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
С., 8.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Д. гр.д. № 514 по описа на Трето гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. В. С. М. от АК-С. против определение от 24.02.2012 г., постановено по в. гр.д. № 13567/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-ри брачен въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата на В. С. М. като особен представител на въззивника ответник И. К. Ф. от [населено място] по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение от 10.06.2011 г. в частта му за разноските. Навежда се оплакване за нарушение на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 23 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Претендира заплащане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция по в.гр.д. № 13567/2010 г. на СГС.
Ответницата по частната жалба С. В. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. Й. от АК-С. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото намира следното :
Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което законът в чл. 248, ал. 3 ГПК изрично предвижда обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. с ал. 1, т. 2 ГПК. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 ГПК, тъй като частната жалба е срещу определение, постановено за първи път от въззивен съд и се разглежда по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в случая разноски за назначения от съда особен представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК за въззивното производство не се дължат, тъй като той е подал неоснователна въззивна жалба, такива не са били внесени по делото, а и в писмото на САК не е посочено, че определеното възнаграждение на особения представител е само за една инстанция.
Обжалваното определение на въззивния съд е неправилно.
Производството пред въззивния съд по гр.д. № 13567/2010 г. на СГС, ГО, ІІ брачен въззивен състав, е образувано по въззивна жалба на адв. В. М. от АК-С., в качеството й на особен представител на ответника И. К. Ф. от [населено място], назначена при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, срещу постановеното решение № ІІІ-86-36 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 1512/2009 г. на СРС, 86 с-в, с което е прекратен бракът между С. В. Б. и И. К. Ф. като дълбоко и непоправимо разстроен по взаимна вина, с искане да се отхвърли предявеният иск за развод. В първоинстанционното производство адв. М. от АК-С. е била назначена за особен представител на ответника по брачното дело на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, като с уведомително писмо от 25.06.2009 г. на председателя на САК на основание чл. 23, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ е предложено на съда да й бъде определено възнаграждение в размер на 120 лв., което с оглед на тази разпоредба е за осъщественото процесуално представителство пред една инстанция. С разпореждане от 25.06.2009 г. на СРС адв. М. е била назначена за особен представител на ответника по брачното дело на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при хипотезата на връчване на съобщение чрез залепване на уведомление, при депозит от 120 лв., която сума е внесена от ищцата и след приключване на първоинстанционното производство е получена от адв. М.. Същата е депозирала въззивна жалба от името на своя доверител и е участвала във въззивното производство. Предвид разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК въззивният съд е следвало да определи възнаграждение на назначения особен представител на ответника въззивник и да укаже на ищцата- въззиваема и въззивница по насрещната въззивна жалба да я внесе по сметката на съда. Това той не е сторил в нарушение разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК. По дължимото възнаграждение на особения представител съдът не се е произнесъл с въззивното решение, а молбата на адв. М. по чл. 248 ГПК е оставил без уважение. Неправилен е изводът на съда, че възнаграждение за оказаната правна помощ за въззивната инстанция не се дължи, тъй като особеният представител е депозирала неоснователна въззивна жалба, тъй като особеният представител има всички права на процесуален представител, включително и да обжалва съдебните актове в интерес на представляваното лице. Предвид изричната разпоредба на чл. 47, ал. 6 ГПК разноските за особения представител на ответника се дължат от ищеца, а получилият правна помощ ответник с оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 7 ГПК дължи разноските по делото, включително и тези за оказаната правна помощ, на ищеца.
В нарушение разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК въззивният съд е постановил обжалваното определение, което следва да бъде отменено и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК бъде постановено друго от касационната инстанция, с което на назначения от съда особен представител на ответника адв. М. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК се определи възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв. и ищцата бъде осъдена да ги заплати.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 24.02.2012 г., постановено по в. гр.д. № 13567/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-ри брачен въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата на адв. В. С. М. от АК-С. като особен представител на ответника И. К. Ф. от [населено място], по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение от 10.06.2011 г. по същото дело в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивната инстанция по гр.д. № 13567/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-ри брачен въззивен състав на адвокат В. С. М. от АК-С., назначена на основание чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на И. К. Ф. от [населено място], в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА С. В. Б. от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, к. 116, чрез адв. Р. Й. от АК-С., да заплати на адвокат В. С. М. от АК-С., в качеството й на особен представител на И. К. Ф. от [населено място], разноски за въззивното производство в размер на 100/сто/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: