О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
София, 15.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 31 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1962 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. М. чрез своя процесуален представител адвокат М е обжалвала решението на Ловешкия окръжен съд от 30.09.2009г по гр.д. № 474/2009г в частта, в която е потвърдено решението на Троянския районен съд от 26.06.2006г по гр.д. № 428/2009г за носене след прекратяването на брака й с И. К. Л., на предбрачното фамилно име Й.
В изложението към касационната жалба не са формулирани въпросите,които са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС или на ВКС,или тази на съдилищата,но може да се направи извод,че всъщност става въпрос за критериите по които да се реши „другият „ съпруг ,който бил станал известен с името на съпруга си ,в кои случаи може да запази фамилното му име след прекратяване на брака. В подкрепа на това са цитирани и приложени решенията: Р № 595/12.01.2007г по гр.д. № 333/2006г ВКС, 1-во гр.отд., Р № 1* от 30.12.2008г по гр.д. № 264/2008г ВКС 5 гр.отд., Р № 51 от 03.02.2009г по гр.д. № 986/2008г ,ВКС,2 гр.отд., Р № 113 от 06.03.2009г по гр.д. № 52/2008г ВКС 1 гр.отд. и Опр. № 494 от 12.05.2009 г по гр.д. № 25/2009г 3 Г. О.-т.е. основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Хипотетично се сочат и по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допускане касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд,прие следното:
Искането е неоснователно.
Бракът,сключен на 14.04.1974г в гр. Т. между И. К. Л. и Т. М. Л. е бил прекратен с решение на Троянския районен съд от 26.06.2009г по гр.д. № 428/2009г. по вина на двамата съпрузи. В тази част решението е влязло в законна сила с постановяване на решението на Ловешкия окръжен съд от 30.09.2009г,който потвърдил първоинстанционното решениепотребеният термин „потвърждава” не е неточен и не води до нищожност на постановения съдебен акт,тъй като чл.271 ал.1 ГПК го използва именно за оставяне в сила на едно валидно и допустимо решение на районния съд. Цитираното решение № 595 от 12.01.2007г по гр.д. № 333/2006г е за използваната терминология по отменения ГПК и не е приложимо към настоящето дело.
Останалите решения, цитирани от касационната жалбоподателка потвърждават това,което е приел и Ловешкия окръжен съд за носенето на брачното фамилно име на другия съпруг: единствен критерии за допускане носене фамилното име на другия съпруг, съпругът който претендира за името да е „известен” с него пред обществото./има се предвид разпоредбата на чл.103 ал.2 СК /отм/,тъй като разпоредбата на чл.103 ал.1 СК /отм/ въобще не е била обсъждана. И. К. Л. не е бил съгласен бившата му съпруга да носи неговото име/
По делото не е имало никакви доказателства за т.н. „известност” на Т. М. Данните са били,че тя имала хранителен магазин и че се занимавала с търговия /св. Даниела И. Семейството е живеело в малко населено място-гр. Троян и е имало 35 годишен брак. Естествено е било съпругата да е известна с името „Лесидренска”,но не това е имал предвид Законодателя,за да допусне изключението по чл.103 ал.2 СК /отм/. Под „известност” би следвало да се разбира името на голям артист, човек на изкуството и културата, голям бизнесмен,банкер, политик, магистрат,адвокат и пр.-въобще, човек ,който е придобил голяма популярност в обществото-примерно името на Министъра на външните работи през годините на прихода в България,на председателя на Народното събрание пр.,на лидери на политически партии и пр.
Това означава,че след като въззивният съд е постановил в решението си жената след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име и след като е приел,че като критерии за приложимост разпоредбата на чл.103 ал.2 СК /отм/ не се приема времетраенето на брака, не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 респ. и т.1 ГПК. А така също,че не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,защото по този въпрос не съществува противоречива практика,съществува практика в унисон с правната норма и с точното приложение на закона.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд от 30.09.2009г по гр.д. № 474/2009г в частта за носене от жената на фамилното име на мъжа след прекратяването на брака.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: