О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
София, 13.11.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 623 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д“ АД чрез адвокат Е срещу решение № 232/ 09.03.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 1093/2008 г., с което е оставено в сила уважително решение на К. окръжен съд /КОС/ по искове на Г. Г. И. и Ж. Г. Т. срещу О. А. М. при участие на касатора като трето лице помагач на страната на ответника за по 25000 лв. за всеки от ищците – обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.45 ЗЗД със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1- 3 ГПК.
Ответниците по жалбата – Г. Г. И. и Ж. Г. Т. оспорват същата, а О. А. М. я намира основателна, излагат съображения в писмени отговори.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
КОС е сезиран с искове от Г. Г. И. и Ж. Г. Т. срещу О. А. М., при трето лице помагач на негова страна “Д“ АД, настоящ касатор, за по 25000 лв. за всеки от ищците – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им, починала след ПТП на 13.01.2007 г., причинено виновно от М. , който е имал застраховка “гражданска отговорност” при третото лице помагач. Кюстендилски ОС е уважил исковете изцяло, като не е приел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. САС е оставил в сила първоинстанционното решение, но е приел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в размер на 1/2 част, тъй като е пресичала на неопределено за това място. Определено е общо обезщетение в размер на 50000 лв. за всеки от ищците, а след приспадане на съпричиняването в размер на 1/2 част като дължими – по 25000 лв., колкото е присъдил КОС.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящият случай касаторът в изложението си по чл.284 ал. ал.3 т.1 ГПК формулира като материалноправни и процесуалноправни въпроси по делото тези за предмета на спора, като според касатора САС е излязъл извън искането на страните, определяйки обезщетение в размер на по 50000 лв., не е намалил присъденото обезщетение от КОС при прието съпричиняване. Други въпроси касаторът формулира във връзка с приложението на чл.52 и чл.51 ал.2 ЗЗД относно определяне на обезщетението и съпричиняване на вредоносния резултат. Касаторът счита, че тези въпроси са решени в противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС и на отделни състави на ВКС, както и че са от значение за развитие на правото, т.е. визира всички хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване, поради следните съображения:
САС не е излязъл извън предмета на спора, както твърди касаторът и в този смисъл не е налице нарушение на ППВС № 1/1985 г. – т.2 и т.10 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд като решаващ съд – чл.208 ал.1 ГПК /отм./ наистина е определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди за всеки от ищците, при спазване на изискванията на чл.52 ЗЗД в размер на по 50000 за всеки от ищците, но приспадайки приетото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в размер на ? част – чл.51 ал.2 ЗЗД, е определил за присъждане по 25000 лв. за всеки от ищците, колкото е присъдил КОС. Следователно, произнасянето от съда е в рамките на исканото от ищците обезщетение – от по 25000 лв. за всеки, поради което не е налице сочената от касатора недопустимост. Сила на пресъдено нещо се формира именно върху присъдените 25000 лв. за всеки от ищците, а не върху определения общ размер на обезщетението в мотивите на решението в размер на 50000 лв. преди приспадане /все в мотивите/ на съпричиняването – чл.221 ал.1 ГПК /отм./, така и чл.298 ал.1 ГПК. Касаторът очевидно не разграничава определянето в мотивите на обжалваното решение на общия размер на обезщетението преди приспадане на приетото съпричиняване и определянето все в мотивите на обжалваното решение на дължимото обезщетението след приспадане на приетото съпричиняване, което се присъжда, но грешката му не е основание за допускане на касационно обжалване. В този смисъл не е налице противоречие между обжалваното решение и т.2 от ППВС № 1/1985 г. или т.10 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Колкото до доводите за обсъждане на доказателствата – същите са оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и не могат да се обсъждат в настоящото производство.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд съобразява изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. Съпричиняването на вредоносния резултат – чл.51 ал.2 ЗЗД, също е обусловено от конкретна преценка на конкретни обстоятелства, от значение за вината на водача на съответното МПС, причинил ПТП-то и действията, респ. бездействията на пострадалото лице. В случая точно такава преценка е извършена от САС и няма противоречие с цитираната от касатора съдебна практика по казуси, различни по фактология от казуса по настоящото дело, поради което не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. Доводи и съображения за наличие хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени, поради което настоящият състав на ВКС не намира основание за приложението й.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС, поради което и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 232/ 09.03.2009 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 1093/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.