О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
София, 01.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1537/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. о. против въззивно решение №1095/28.6.2011 г. по гр.д.№1321/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., първи състав.
С обжалваното решение е отменено решение №249/12.01.2011г. по гр.д.№2576/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, І г.о., 11 състав, с което е отхвърлен предявения от Ю. Д. В. от [населено място] против С. о. иск с правно основание чл.49 ЗЗД за разликата от 25000 лева до 40000 лева, и ответникът е осъден да заплати на ищцата още 15000 лева на същото основание.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че в конкретния случай е налице основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, ГПК по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД, тъй като решението не е мотивирано, съобразно изискванията на ППВС №4/1968 г.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната част.
Ответницата по касация Ю. Д. В. е депозирала отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК по следните съображения:
Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай, поради което размерите на присъдените обезщетения е различен по отделните казуси. В т.11 от ППВС №4/1968 г. е постановено, че размерът на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
В конкретния случай касационният жалбоподател не е формулирал въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а е навел касационно оплакване по чл.281, т.3 ГПК, което обаче следва да бъдат разгледано, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението към касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1095/28.6.2011 г. по гр.д.№1321/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., първи състав, по касационна жалба, вх.№6616/12.8.2011 г., подадена от С. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: