О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№653
гр. С., 12.10.,.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 13 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуалня му представител юрисконсулт С. С. срещу решение № 70 от 14.10.2010г. по в. т. дело № 197/2010г. на Апелативен съд Б., търговско отделение, с което е потвърдено решение № 205 от 24.06.2010г. по т. дело № 117/2010г. на Окръжен съд Бургас, І гр. отделение. С първоинстанционния съдебен акт ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищеца Т. К. С. от [населено място] сумата 30 000 лв., представляваща част от дължимото застрахователно обезщетение по комбинирана застраховка „Каско, гражданска отговорност и злополука” по застрахователна полица № 0303А 377 185 със срок на действие от 09.10.2008г. до 08.10.2009г. общо в размер 75 000 лв., сумата 4 060,26 лв. – мораторна лихва за времето от 09.03.2009г. до 01.03.2010г., законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2010г. до окончателното плащане и 2 613 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въпросът за местната подсъдност е решен неправилно, в противоречие с определение № 27/15.01.2009г. по ч. т. дело № 387/2008г. на ВКС; в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 7/27.12.1965г., въззивният съд не е обсъдил изложените от ответника по иска доводи във въззивната жалба и по отношение тежестта на доказването; в противоречие с ППВС № 7/77 от 04.10.1978г. и решение № 626/20.03.1975г. по гр. дело № 234/1975г., І г. о. съдебният състав не е обсъдил възраженията относно действията на застрахования, квалифицирани като груба небрежност и представляващи увеличение на застрахователния риск.
Ответникът Т. К. С. от [населено място] оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване – въпросът за местната подсъдност е решен в съответствие с практиката на ВКС /определение № 59/26.01.2009г. по ч. т. дело № 485/2008г., ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 1/06.01.2010г. по ч. т. дело № 737/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./; правилата за разпределяне на доказателствената тежест са спазени и изложените във въззивната жалба доводи са обсъдени. Ответникът моли решението да не бъде допускано до касационно обжалване, евентуално да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, становищата на страните по тях и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването за нарушение на чл. 108, ал. 1 ГПК, като е изложил съображения, че Бургаски окръжен съд е местно компетентен, доколкото спорът по процесния застрахователен договор е възникнал от преки отношения на ищеца с поделението на ответното застрахователно дружество в [населено място].
Решаващият съдебен състав е констатирал наличието на валидно сключен застрахователен договор – комбинирана застраховка „Каско, гражданска отговорност и злополука” по застрахователна полица № 0303А 377 185 със срок на действие от 09.10.2008г. до 08.10.2009г., по време на който е възникнало застрахователно събитие ПТП на 08.03.2009г. край [населено място] – процесният автомобил се е движел с несъобразена скорост, водачът е изгубил контрол и е последвал удар в крайпътната мантинела, в резултат на който са настъпили щети по цялото купе на автомобила. Във връзка с възражението на ответното дружество – касатор за изключен риск поради управление на автомобила с неподходящи гуми с износен протектор въззивната инстанция е обсъдила заключението на съдебно-техническата експертиза и е приела, че причина за настъпването на ПТП е несъобразената скорост на автомобила, докато техническото състояние на задните гуми не е в причинна връзка с възникналото ПТП, поради което е направила извод, че не са налице изключенията, предвидени в глава ІV на Общите условия, т. 15.5.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи.
Въпросът за местната подсъдност е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 59/26.01.2009г. по ч. т. дело № 485/2008г., ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 1/06.01.2010г. по ч. т. дело № 737/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос.
Неоснователни са доводите на касатора, че в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 7/27.12.1965г., въззивният съд не е обсъдил изложените от ответника по иска доводи във въззивната жалба и по отношение тежестта на доказването, и че в противоречие с ППВС № 7/77 от 04.10.1978г. и решение № 626/20.03.1975г. по гр. дело № 234/1975г., І г. о. съдебният състав не е обсъдил възраженията относно действията на застрахования, квалифицирани като груба небрежност и представляващи увеличение на застрахователния риск. Бургаски апелативен съд в съответствие с изискванията на чл. 235 и чл. 236 ГПК и съобразно практиката на ВС и ВКС е установил обстоятелствата по делото след обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, обсъдил е релевираните от ответника по иска възражения и поддържаните от страните доводи, въз основа на което е направил своите правни изводи. Изложил е и съображения във връзка с възраженията относно действията на застрахования, квалифицирани от ответното дружество като груба небрежност, като е приел, че настъпването на ПТП не е в резултат на износени задни гуми, а несъобразената скорост не е сред изключенията, предвидени в т. 15.5., глава ІV на Общите условия, за които Общи условия не са представени доказателства, установяващи тяхната приложимост с оглед изискванията на чл. 186, ал. 1 КЗ.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните за настоящия правен спор процесуалноправни и материалноправни въпроси е налице задължителна и трайноустановена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице данни, че са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 14.10.2010г. по в. т. дело № 197/2010г. на Апелативен съд Б., търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.