4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
София12.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 491/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 114 от 1.ІІІ.2012 г. по ч.гр.д. № 249/ 2012 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане от 13.ХІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 5571/ 2011 г. на Великотърновски районен съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълне- ние и изпълнителен лист срещу А. Х. М. за 46 442.28 лв. – остатък от главница по Договор за паричен заем от 9.ХІІ.2010 г., възпроизведен в нот.акт за договорна ипотека № 1468, №1120/2010 г. на нот.рег.№283, със законната лихва от датата на заявлението и за 6 947 лв. – неустойка за забава. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на определението, като поддържа, че вместо да квалифицират правното основание на подаденото заявление по чл. 417 т. 6 ГПК, и двете съдебни инстанции са го квалифицирали по чл. 417 т. 3 ГПК, което е довело до неправилни правни изводи. Счита, че за уважаване на искане по чл. 417 т. 6 ГПК, е достатъчно вземането да е индивидуализирано в нотариалния акт и да е посочен размерът, до който е обезпечено с ипотека, като от значение са и подписаните от длъжника и представени към заявлението договор за паричен заем, общи условия, погасителен план и нотариална покана за предсрочна изискуемост на кредита.Жалбоподателят поддържа,че определението противоречи на задължителна съдебна практика-Опр.№855/31.Х.2011 г. по ч.т.д.№ 600/ 2011 г. на ВКС и Опр.№ 490/2.VІІ.2010 г. по ч.т.д. №298/2010 г. на ВКС. В Изложение по чл.284 ГПК поддържа основа- ние по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй определението противоречи на посочената задължителна съдебна практика по въпросите: какъв е обсегът на съдебната проверка при заявление по чл. 417 т. 6 ГПК и необходимо ли е в ипотечния акт да се съдържа задължението или е достатъчно той да установява съществуването му.
Ответникът по частната А. Х. М. – от [населено място]- рево, [община] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въззивният съд е приел, че договорът за паричен заем и общите условия към него, са различни от договора за учредяване на ипотека, предвиждат различни права и задължения на страните, като договорът за учредяване на ипотека обезпечава вземането, но не предвижда условията на заема, които условия са уредени в договора за заем и общите условия към него и другите приложения. По съображения, че този договор е друг, затова за да бъде основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 3 ГПК, трябва да бъде с нотариална заверка и че представените от заявителя банкови извлечения за вноски от длъжника, нямат характер на официални документи и не изхождат от длъжника, а и с тях не се установява какво е задължението към датата на заявлението, съдът е потвърдил обжалваното разпореждане.
Изложените от жалбоподателя правни въпроси: какъв е обсегът на съдебната проверка на предпоставките по чл. 417 т. 6 ГПК при заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 6 ГПК и необходимо ли е в ипотечния акт да се съдържа задължението, чието изпълнение се иска или е достатъчно той да установява съществува нето му, са релевантни за делото, тъй като обуславят искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за противоре – чие на въззивното определение със задължителна съдебна практика: Опр.№855/31.Х. 2011 г. по ч.т.д.№ 600/ 2011 г. на ВКС и Опр.№ 490/2.VІІ.2010 г. по ч.т.д.№ 298/2010 г. на ВКС. В Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист заявителят сочи основание “чл.417 ГПК”, като от документите, пред – ставени със заявлението и описани в т. 12 , и от информацията, съдържаща се в т. 14, се налага изводът, че основава вземането си на Договор за паричен заем от 9.ХІІ.2010 г., за обезпечаване на вземане- то на заемодателя по който заемателят е учредил договорна ипотека върху описания недвижим имот с нот.акт №1468/ 9.ХІІ.2010 г. По така заявеното искане въззивният съд е следвало да обсъди предпо -ставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с оглед изискванията на чл. 417 т. 6 ГПК – да прецени редовен ли е от външна страна ипотечният акт, установя – ващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, при която преценка са ирелевантни договорът за паричен заем и представените във връзка с него писмени доказателства, установяващи вземането и предсрочната изискуемост на заема, във връзка с който е учредена ипотеката. Независимо, че въззивният съд е посочил, че основанието за издаване на заповед за незабавно изпълнение е по чл. 417 т. 3 ГПК, вместо по чл. 417 т. 6 ГПК, с направената проверка, че задължението не се съдържа в нотариалния акт за учредяване на ипотеката и че съдът не може да прави изводи за задължението, изискуемостта и размера му към датата на заявлението въз основа на представените доказателства за договора за заем, във връзка с който е учредена ипотеката, изложеният въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, която е в смисъл, че за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 т. 6 ГПК, документът е самият ипотечен акт, затова съществуването на претендираното вземане, следва да се установява от този акт, а не от други документи, удостоверяващи договора за заем. Когато при извършваната проверка по чл. 417 т. 6 ГПК съдът констатира, че договорът за учредяване на ипотека, не удостоверява претендираното вземане, не може да уважи заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т. 6 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №114 от 1.ІІІ.2012 г. по ч.гр.д.№ 249/2012 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: