– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 653
гр. София 12.07.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 11.04.2018 (единадесети април две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 228 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 142 596/26.10.2017 година, подадена от В. П. М., срещу решение № 6416/18.09.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-б въззивен състав, постановено по гр. д. № 7957/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 102 875/26.04.2017 година на Софийския районен съд, второ гражданско отделение, 158-ми състав, постановено по гр. д. № 6387/2017 година, с което са отхвърлени предявените от В. П. М. срещу С. п. [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му от длъжността „главен специалист-материално-техническо осигуряване и автотранспорт“, извършено със заповед № РД-08-1059/01.12.2016 година. на административния ръководител на С. п. [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на сумата от 9298.80 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 01.12.2016 година до 01.06.2017 година.
В подадената от В. П. М. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него срещу С. п. [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. п. [населено място] не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
В. П. М. е бил уведомен за обжалваното решение на 26.09.2017 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 142 596/26.10.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийски градски съд е приел, че с влязло в сила на 28.09.2016 година, решение № 2598/15.03.2016 година на Софийски районен съд, трето гражданско отделение, 87-ми състав, постановено по гр. д. № 74 129/2015 година е признато за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и като такова е отменено извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, със заповед № 633/12.10.2015 година на и. ф. административен ръководител на С. п. [населено място], уволнение на В. П. М., като същият е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „главен специалист-материално-техническо обслужване и автотранспорт” в звено „Информационно и техническо обслужване” при С. п. [населено място]. В мотивите към решението била обсъдена законността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради непритежаване на необходимите изисквания за заемане на длъжността. Съдът бил приел, че при утвърдено длъжностно разписание, което било в сила от 01.01.2015 година било въведено изискване длъжността да се заема от лице със средно образование в областта на строителството и строително-ремонтните дейности-промишленото и гражданско строителство, строителството на сгради, съоръжения и архитектура. Отчетено било, че промяната на изискванията за изпълнение на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ била налице само при запазване на длъжността. При промяна на нейни съществени трудови функции се създавала нова длъжност, поради което било налице съкращаване на щата. Съдът бил отчел, че трансформацията на една длъжност в друга, за която било въведено изискване за притежаване на конкретен вид образование, е незаконосъобразно, тъй като изискването за това образование не касае заеманата от него длъжност. Съдът бил счел, че претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е основателна, тъй като уволнението на горепосоченото основание било незаконно и страните са обвързани от правоотношение с безсрочен характер. Въз основа на това решение на 28.11.2016 година В. П. М. подал заявление за възстановяване на работа. Със Заповед № РД-08-1059/01.12.2016 година на административния ръководител на С. п. трудовото правоотношение на М. е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. Отразено било, че е утвърдена структура на администрацията на С. п. [населено място], приета с решение на В. по протокол № 30/03.07.2014 година, въз основа на която била издадена заповед № РД-08-760/07.10.2015 година на Главния прокурор за трансформиране на длъжността „главен специалист-материално-техническо осигуряване и автотранспорт” в длъжност „главен специалист по стопанисване и управление на съдебното имущество” на основание утвърдено от Главния прокурор и влязло в сила длъжностно разписание на съдебните служители в С. п. [населено място], в сила от 01.01.2016 година.
Съставът на Софийския градски съд е приел, че следва да извърши контрол на извършеното със заповед № РД-08-1059/01.12.2016 година на административния ръководител на С. п. [населено място] уволнение на В. П. М. в рамките на изложените от последния оплаквания, които били свързани с това, че работодателят е пристъпил към уволнение веднага след възстановяване на трудовото правоотношение между страните по силата на съдебно решение след успешно проведени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, като е целял да осуети възможността ищецът да изпълнява трудовите си задължения (недобросъвестно упражняване на работодателските права).
Въззивният съд е посочил, че с влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с което се възстановявал незаконно уволненият работник или служител, прекратеното трудово правоотношение се възстановявало. Този ефект настъпвал и тогава, когато длъжността, заемана преди уволнението, вече не съществува по щата на предприятието, какъвто бил и настоящия случай. В исковата си молба В. П. М. сам заявявал, че: „премахването на длъжността още на 12.10.2015 година и трансформирането й в друга длъжност сочи, че: „още преди първоначалното ми уволнение длъжността не съществува” и че: „длъжността е трансформирана в друга длъжност и премахната още преди първоначалното ми уволнение, което е обявено от съда за незаконно”. Едва във въззивната жалба, М. недопустимо сменял позицията си, като твърдял, че няма такава трансформация и че длъжността не е премахната, както и че липсват доказателства в тази насока. Съставът на Софийски градски съд е приел, че предвид изричното признаване за извършена трансформация на длъжността от М. в исковата молба, както и признаването на обстоятелството, че тази длъжност не е съществувала още преди първоначалното му уволнение, което е обявено от съда за незаконно, обстоятелството, че длъжността, заемана преди уволнението, вече не съществува по щата на С. п. [населено място] се явява безспорно между страните. Това се установявало и от приложеното до делото длъжностно разписание на съдебните служители в С. п. [населено място], което било в сила от 01.01.2016 година. В този случай работодателят имал само задължение да допусне възстановения работник или служител, щом като последният се е явил на работа в срок, което задължение ответникът е изпълнил. Той обаче нямал задължение да изменя щатното разписание, като отново възстанови несъществуващата длъжност или да предлага на работника или служителя да заеме друга длъжност, тъй като това не следвало императивно от възстановяването на трудовото правоотношение. Затова работодателят можел по своя преценка веднага да пристъпи към уволнение поради съкращаване на щата.
Въз основа на изложените от състава на Софийски градски съд мотиви към решението му, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК В. П. М. е формулирала следните правни въпроси: 1.) допустимо ли е съдебното решение да се позовава само на мотивите на влязло в сила съдебно решение между същите страни, но касаещо друго основание за прекратяване на трудовия договор на ищеца, без по делото да са представени други доказателства относими към спора, с които да се установява реално съкращаване на щата и какви са правомощията на съда при преценка относно доказаността на фактите и обстоятелствата в случаите, когато ответникът е пропуснал срока по чл. 133 от ГПК за извършване на процесуалните действия изброени в него; 2.) дали при преценката за недобросъвестно упражняване на трудови права от страна на работодателя следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които да бъдат анализирани в тяхната съвкупност и последователност, включително и факта, че предходно уволнение на служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е било признато за незаконно поради липсата на основанието, вписано в обжалваната заповед за изпълнение; 3.) представлява ли императивно правило, установено в обществен интерес, задължението на работодателя да допусне служителя или работника до работа след отмяна на уволнението му като неправилно и след изпълнение на задължението му по чл. 345, ал. 1 от КТ да подаде в съответния срок заявление за работа; 4.) следвало ли е въззивният съд да се произнесе служебно по отношение на спазването на чл. 345, ал. 1 от КТ ако същата правна норма регламентира императивни правила, регламентиращи трудовите правоотношения, относно допускането на служителя до работа и 5.) представлява ли недопускане до работа от страна на работодателя по чл. 345, ал. 1 от КТ обстоятелството, че при подаване на заявлението за започване на работа от страна на работника или служителя, възстановен от съда след признаване на уволнението му за незаконно, е налице ново прекратяване от страна на работодателя на трудовото правоотношение, на друго основание, на което е била издадена предходната заповед, но позовавайки се на същите факти и обстоятелства, като въз основа на тях е поискал допускането на обжалваното решение до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.
Първият от така поставените въпроси не може да послужи като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като при постановяването му съставът на Софийски градски съд, макар и да е преценявал и мотивите към решение № 2598/15.03.2016 година на Софийски районен съд, трето гражданско отделение, 87-ми състав, постановено по гр. д. № 74 129/2015 година, не е изградил правните си изводи единствено върху тях, а е взел предвид и изложените от В. П. М. в исковата му молба твърдения, че: „премахването на длъжността още на 12.10.2015 година и трансформирането й в друга длъжност сочи, че: „още преди първоначалното ми уволнение длъжността не съществува” и че: „длъжността е трансформирана в друга длъжност и премахната още преди първоначалното ми уволнение, което е обявено от съда за незаконно”, както и длъжностно разписание на съдебните служители в С. п. [населено място], което било в сила от 01.01.2016 година. Освен това предвидената в разпоредбата на чл. 133 от ГПК преклузия се отнася само до посочените в нея процесуални действия, каквито не са предприемани от страна на С. п. [населено място], като пропускането на срока по посочената разпоредба не лишава ответника от възможността му да оспорва иска, да навежда правни доводи и да представя доказателства, като преклузията по отношение на последните настъпва по реда на чл. 146, ал. 3 от ГПК.
Третият, четвъртия и петият правни въпроси също не обуславят допускането на касационен контрол на обжалваното решение, тъй като при постановяването му съставът на Софийски градски съд се е съобразил с установената съдебна практика, че когато длъжността, на която е възстановен работника или служителя вече не съществува в щатното разписание на работодателя то последният не е задължен да я възстанови с оглед на отмененото уволнение. В тази случай работодателят има само задължението да допусне работника или служителя до работа, ако последният се е явил да я заеме в предвидения от закона срок, като по своя преценка може да му предложи друга длъжност или да пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 3238, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. При това в случаите, когато съдът е отменил уволнението на работника или служителя само поради това, че изложените в заповедта факти не съответстват на посоченото в нея правно основание, не съществува пречка новото уволнение да бъде извършено въз основа на същите факти, като бъде коригирано правното основание за това. В този случай няма да е налице недопускане до работа по смисъла на чл. 225, ал. 3 от КТ и работодателят няма да дължи обезщетение за това. Обратното ще е налице недопускане, ако работодателят не прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, а само него допуска до работа, с обяснението че такава длъжност вече не съществува, в какъвто смисъл е и решение № 314/16.10.2012 година, постановено по гр. д. № 307/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
Вторият правен въпрос също не обуславя допускането на обжалваното решение до касационен контрол, доколкото само по себе си наличието на съдебно решение, с което е отменено предходно уволнение на работника или служителя и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, не води до незаконност на последващото уволнение, в случай че е налице основанието, на което то е извършено и при липса на доказателства, че работодателят е предприел действия, довели до възникване на това основание, единствено с цел да препятства изпълнението на съдебното решение за възстановяване. В тази връзка както се посочи в случаите, когато съдът е отменил уволнението на работника или служителя само поради това, че изложените в заповедта факти не съответстват на посоченото в нея правно основание (противоречие между фактическо и правно основание), не съществува пречка новото уволнение да бъде извършено въз основа на същите факти, като бъде коригирано правното основание за това.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 6416/18.09.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-б въззивен състав, постановено по гр. д. № 7957/2017 година по подадената срещу него от В. П. М., касационна жалба с вх. № 142 596/26.10.2017 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6416/18.09.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-б въззивен състав, постановено по гр. д. № 7957/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.