О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
гр.София, 14 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 5282 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Х. А. и Д. С. А., двете чрез адвокат Р. Д. от АК В. против решение № 820/20.06.2016 г. по в.гр.д. № 774/2016 г. на Окръжен съд Варна, с което се отменя решение № 5163/21.12.2015 г. по гр.д. № 11422/2014 г. на Районен съд Варна и вместо това е уважен предявения от В. Д. П. срещу двамата касатори иск да бъде установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК, че в периода от м. август 2012 г. до м. март 2013 г. между страните не е съществувало правно отношение по договор за адвокатска услуга.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради евентуалната недопустимост на въззивното решение, както и по обуславящи изхода на делото въпроси, за задължението на съда при постановяване на решението да съблюдава изискванията на чл.235, ал.2 и чл.12 ГПК, както и може ли да бъде уважен отрицателен установителен иск без наличието на пълно и главно доказване и при положение, че съдът сам е приел, че по делото не може да се установи еднозначно наличието или липсата на правоотношение да се приеме, че е проведено пълно доказване. Изложени са подробни съображения с анализ на съдебната практика и твърдения, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. Д. П., чрез адвокат Й. Й. от АК В. е подал писмен отговор, в който я оспорва и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване като претендира разноски пред настоящата инстанция.
При проверка на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивната инстанция е приела, че ищецът има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск, при който съществуването на отричаното от ищеца право или правоотношение следва да се докаже от ответната страна. Отношенията на адвокат и клиент при възлагане на адвокатска услуга се уреждат със Закона за адвокатурата, но според съда в обжалваното решение, за разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма, за договора между адвокат и клиент не е необходимо съгласието да е оформено писмено. Съобразявайки писмените доказателства и свидетелските показания по делото, въззивният съд е приел, че не може да се направи извод за наличие на правоотношение в периода от м. август 2012 г. до м. март 2013 г. между страните по делото, а действията на ищеца като адвокат са били в интерес на неговия клиент, който е трето за спора лице, поради което предявения отрицателен установителен иск е основателен.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените от касатора по делото процесуалноправни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Въпросът за правния интерес на ищеца от предявения отрицателен установителен иск на основание чл.124, ал.1 ГПК е разрешен по настоящото дело с влязло в сила определение № 370 от 17.07.2015 г. по частно гр.д. № 3631/2015 г. на Върховния касационен съд, І г.о., в което се приема, че образуваното дисциплинарно производство срещу адвокат В. П. и оспорването на предявения иск от ответниците, обосновават наличието на правен интерес от търсената защита, в съответствие със съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 230/28.06.2012 г. по гр.д. № 583/2011 г. на ІV г.о.
Настоящият състав на Върховния касационен съд възприема изцяло съображенията в определение № 370 от 17.07.2015 г. и счита, че оспорването на иска от ответниците – касатори в настоящото производство, доказват, че правният интерес за ищеца не е отпаднал, поради което предявеният иск е процесуално допустим, а възражението за недопустимост на решението на въззивния съд е неоснователно.
По повдигнатия процесуалноправен въпрос, за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да съблюдава изискванията на чл.235, ал.2 и чл.12 ГПК, съдебната практика е уеднаквена с решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на ВКС, І г.о., в които се приема, че съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява доводите на страните по свое вътрешно убеждение и върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдените по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая, въззивният съд е обсъдил възраженията на ответниците за липсата на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, като е съобразил и разясненията в ТР № 8/2012 от 27.11.2013 г. по тълк.дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което ищецът доказва фактите от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. В обжалваното решение се приема, че въз основа на събрания доказателствен материал по делото не може да се приеме за доказано наличието на правоотношение между страните, което е тежест на ответника, поради което предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК е основателен. Тези изводи на съда са в съответствие с формираната задължителна практика в ТР № 8/2012 г., с оглед на което не е налице соченото противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Третият поставен въпрос е свързан с установяване на фактическите обстоятелства по делото, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил изводите на съда, но не и правилността на решението. В случая, въззивният съд е достигнал до извод за липсата на правоотношение между страните, тъй като от събраните писмени доказателства и свидетелски показания по делото не се установява съществуването на правна връзка между ответниците и адвокат В. П. в периода от м. август 2012 г. до м. март 2013 г., а действията на ищеца са като пълномощник на друг негов клиент. Така поставения въпрос по своята същност представлява оплакване срещу процесуалните действия на съда – неправилната му преценка и анализ на доказателствения материал по делото и оспорването на формираните от него фактически и правни изводи, които не могат да бъдат проверявани за необоснованост от Върховния касационен съд в стадия на селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. В този смисъл, въпросът на касатора е свързан с неправилността на обжалваното решение и не покрива изискванията за материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложените съображения и установената практика на ВКС по чл.290 ГПК, поставените от касатора процесуалноправни въпроси не дават основание да се допусне касационно обжалване поради противоречие с практиката Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е поискал заплатените на адвокат Й. Й. от АК В. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 520 лева и е представил „разписка” за същата сума, които с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 820 от 20.06.2016 г. по в.гр.д. № 774/2016 г. на Окръжен съд Варна.
ОСЪЖДА Л. Х. А., ЕГН [ЕГН] и Д. С. А., ЕГН [ЕГН] да заплатят на В. Д. П., чрез адвокат Й. Й. от АК В., разноските пред настоящата инстанция в размер на 520 (петстотин и двадесет) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.