1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
[населено място], 14.07.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №3246 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на М. П. С. от [населено място] срещу решение от 24.04.2015г., постановено по гр.дело №5744 /2014г. на Софийски градски съд , г.о., ІІІ –В състав, с което е потвърдено решението от 15.11.2013г. по гр.дело №32628/2010 г. на СРС, г.о., 36 състав.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] не представя писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение е потвърдено решение на първоинстанционен съд, с което е уважен установителен иск по 422 ГПК на ищеца [фирма] за сумата от 8478 евро представляваща неизплатено възнаграждение по раздел І, т.12 от договор за изработка, сключен на 19.05.2005г. с касаторката – ответница по иска М. С., за която има издадена заповед за изпълнение по гр.дело № 56660/2009г. по описа на СРС, Іг.о., 36 състав. Въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, като е посочил, че на основание чл.269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, извън служебната проверка за валидност и допустимост на решението в обжалваната част. Прието е за установено, че по силата на сключен между страните договор за прехвърляне на право на строеж, ищецът – търговско дружество се е задължило да предаде на С. 12 самостоятелни обекта в жилищната сграда, която трябва да бъде построена от [фирма] / за които си е запазила правото на строеж/. С договора е уговорено за 168.30 кв.м. от построените обекти С. да заплати на дружеството 42 300 евро, в срокове посочени в договора. Съдът е приел, че изпълнителят е извършил строителството; сградата е приета с протокол обр.16 за въвеждането й в експлоатация / разрешение за ползване №ДК-07-489/18.10.2007г./; на касаторката са предадени 12бр. самостоятелни обекта на 12.07.2007г. На възражението за неточно изпълнение на задълженията на ищеца при изграждането на сградата и самостоятелните обекти на ответницата, въззивният съд е приел, че възложителят на работата разполага с потестативното право да избере една от алтернативно посочените в чл.265, ал.1 ЗЗД възможности или да развали договора в хипотезата на чл.265, ал.2 ЗЗД. Доказателства от страна на ищцата за неточно изпълнение не са ангажирани, като във връзка с това възражение СГС е препратил и към мотивите на СРС. Съдът е приел за основателен искът за сумата от 8478 евро, за която сума не се спори, че не е платена от ответницата.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Касаторката поддържа, че съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Допустим ли е иск по чл.422 ГПК за сума / с цена на иска/ различна от тази, за която е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и при констатирано несъответствие задължен ли е съдът да остави без движение исковата молба?. Следва ли съдът при констатираното несъответствие да обезсили първоинстанционното решение?. 2. Следва ли въззивният съд да уважи доказателствено искане за допускане на тройна експертиза по предмета на спора, която е допусната и заличена от първоинстанционния съд? 3. Следва ли съдът в мотивите на решението да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти, вкл. закл. на приетата от първоинстанционния съд експертиза, следва ли съдът да приеме неизпълнение / или частично/ на договора? 4.Какви мотиви трябва да съдържа въззивното решение след самостоятелна преценка на събраните доказателства и съдът следва ли да изготви собствени мотиви, за които има наведени доводи във въззивната жалба?
Първият въпрос не осъществява общата предпоставка да е значим за изхода на спора, защото има пълно съответствие на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и вземането по исковата молба. Допуснатата в заповедта за изпълнение от 5.02.2010г. грешка относно паричната единица / в лева/ е била отстранена в производство по чл.247 ГПК от заповедния съд чрез допускане на поправка на очевидна грешка, като сумата от 8478 лв. да се чете 8478 евро. Съгласно т. 7 на ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС е допустимо в заповедното производство провеждане на производство по чл.247 ГПК.
По втория въпрос касаторът поддържа, че обжалваното решение е в отклонение на задължителната съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / решение № 363 от 17.10.2012г. по гр.дело № 1448/2011г. на ВКС, ІV г.о. / и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По така поставения въпрос не се обосновава допълнителния селективен критерий с цитираното съдебно решение, при наличието на който се проява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешения правен въпрос от значение за изхода на делото. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд трябва да е в противоречие с тълкуването на същата правната норма, направено от ВКС в решение постановено по реда на чл.290 ГПК. В конкретният случай в цитираното решение състав на ВКС, ІV г.с. се е произнесъл по правен въпрос „ налице ли е непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД от страна на ответника при неспазване на предимство от водача на друго МПС”. Липсва обективен идентит между въпросите, поради което въззивното решение няма основание да бъде допуснато до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позоваването само на закона – чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е основание за допускане касационно обжалване.
Третият и четвъртият въпрос не обосновават общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по наведените в въззивната жалба доводи и е обсъдил доказателствата по делото, като е използвал и правото по чл.272 ГПК да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. Въпросите съдържат и доводи за неправилност на решението по чл.281, т.3 пр. второ ГПК, но това основание е различно от основанията по чл.280, ал.1 , т.1-3 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Въззивният съд е обсъдил доводите на касаторката, че не са й предадени обектите. При изпълнение на правомощията си като съд по съществото на спора, СГС е обсъдил свидетелските показания и е приел, че строителят е предал на собствениците, построените от него обекти, като е изложил съображения защо счита, че този факт може да бъде установен с гласни доказателства. Във връзка с доводите за неточно изпълнение, съдът е посочил в тази хипотеза какви права може да упражни възложителят при предявен иск за изпълнение от изпълнителя по договора за изработка, възложени му с разпоредбата на чл.265, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Във фазата на селектиране на касационната жалба по чл.288 ГПК ВКС не може да се произнася по наведени доводи за неправилност на решението поради противоречие със закона, допуснато съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.04.2015г., постановено по в.гр.дело № 5744/2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІІ – В състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: