ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 653
София, 15. май 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 455 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 4569/19.06.2013 на Софийския градски съд по гр.д. № 2832/2013, с което е отменено решението от 22.10.2012 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 55436/2009, като са отхвърлени предявените искове за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователни мерки за принудително лечение по чл. 49 ЗЗД със законни лихви по чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът И. А. В., представляван от адв. Д. Г. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за разликата между отговорността на държавата за вреди по общия ред и по ЗОДОВ, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата П. на Р. Б. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по сигнал на гражданин прокуратурата е наредила извършването на проверка, която е установила противоречиви обстоятелства, след което е поискала настаняването на ищеца в лечебно заведение. Съдът е отхвърлил искането, като е приел, въз основа на заключение на вещо лице, че състоянието на ищеца е добро и не налага принудително лечение. Ищецът е изпитал притеснения при извършването на проверката и при участието му в съдебното производство, но предприетите действия от прокуратурата не са противоправни. П. е длъжна да поиска лечението на лице, за което има данни, че страда от психично заболяване и поведението му застрашава неговите близки или други лица. П. обаче не може да задължи лицето да се подложи на медицинско изследване, което да установи по категоричен начин нуждата от лечение. П. не отговаря за вреди, при отхвърляне на искането й от съда, ако то е било надлежно обосновано от представените доказателства.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата – в представените съдебни решения на Върховния касационен съд и Варненския апелативен съд са разрешени други правни въпроси. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че общата отговорност на държавата е за вреди от противоправно поведение на нейни служители, като вината им се предполага до доказване на противното, докато отговорността на държавата по ЗОДОВ е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е осъществена процесуално законосъобразно, а вината е без правно значение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4569/19.06.2013 на Софийския градски съд по гр.д. № 2832/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.