О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
София,19.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.11.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №863/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3955/26.07.2012г.,подадена от ТПК”М.”гр.В.,чрез пълномощници адвокат Л. П. и адвокат Б. А.,против решение №128/25.06.2012г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№177/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №1347/12.11.2010г. по гр.д.№993/2010г. по описа на Варненски окръжен съд за приемане за установено по отношение на ТПК”М.” [населено място] и О. „Ер си ем инвест”гр.В.,че [фирма] [населено място] е собственик на описания в решението недвижим имот,придобит чрез апортна вноска с праводател [фирма],вписана в службата по вписванията при В. на 30.12.2005г.,с оплаквания за неправилност,необоснованост и като постановено при нарушаване на съществени съдопроизводствени правика,като се иска неговата отмяна.
Постъпила е и касационна жалба вх.№4067/02.08.2012г.,подадена от [фирма] [населено място] против горепосоченото въззивно решение,с оплаквания че същото е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
По жалбата на ТПК”М.” [населено място]:
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„І.Съществен материалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело,който е обусловил правните изводи на съда и решен в противоречие с практиката на ВКС-основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК е:
1.1 Оспорване действителността на апортна вноска в капитала на друго дружество може ли да се прави инцидентно чрез възражение по висящ процес?
1.2 Вписването въз основа на регистърно решение на увеличение на капитала чрез апортна вноска на недвижим имот без апортът да бъде отразен в Устава,може ли да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство съобразно ТР1-2002г. ОСГК?”,
като се посочва противоречие с възприетото в т.3 на ТР І-2002г.както и в противоречие с Тълкувателно решение №72 от 1986г.и решения на ВКС по гр.д.№1194/28.10.1994г. по гр.д.№1692 VГО,постановено по реда на ГПК-отменен,Решение №28/16.01.2009г. на САС по ф.д.№2735/2008г.
На второ място в изложението си касаторът твърди/цитирам/:
„ІІ.Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание член 280,ал.1 т.2 от ГПК-поради противоречие с практиката на други съдилища/Р.. №589 от 29.06.2010г. на ВКС по гр.д.№1359/2009г.,Іго,ГК,Решение №24 от 28.01.2010г. на ВКС по гр.д.№4744/2008г.,Іго,ГК/по следния процесуалноправен въпрос:Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като неоснователни или недостоверни?
Обжалваното въззивно решение е постановено при съществени процесуални нарушения-без съда в мотивите си да обсъди всички доводи и възражения направени от ТПК М.,относно правнорелевантни факти и обстоятелства правоизключващи правата на ищеца и противопоставените самостоятелни права на собственост –т.е. невземане в предвид на данни по делото.Решението на въззивния съд е постановено в нарушение на член 235,ал.2 ГПК,тъй като съдът е пристъпил към решаване на делото,преди то да е напълно изяснено и без да прецени всички доказателства и доводи на страните.”
На трето място в изложението си касаторът посочва,че/цитирам/:
„ІІІ.Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание член 280,ал.1 т.3 от ГПК-съдът се е произнесъл по въпроси,които да от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
3.1 От значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е произнасянето на въззивната инстанция по следния материалноправен въпрос-Как следва да бъде решен въпроса в текущ съдебен процес,при конкуренция на права ,произтичащи от влезли в сила съдебни решения?
3.2Може ли да се квалифицира като „сделка с несобственик” влязло в сила съдебно решение по член 19,ал.3 ЗЗД,с което е обявен за окончателен сключен предварителен договор?
3.3Идентичини ли са възражение и иска за нищожност като материалноправни категории с иск за установяване на недопустимост и нищожност на вписани обстоятелства в Търговския регистър?”
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място],в писмения си отговор счита,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищецът [фирма] София,в качеството му на трето за изпълнението лице заявява самостоятелни права върху имота,предмет на принудително изпълнение по цитираното изпълнително дело,е предявил положителен установителен иск и в негова тежест е да докаже в конкуренция срещу взискателя и длъжника по изпълнителното производство,че той е собственик на имота,върху който е насочено изпълнението.Съдът е посочил,че с влязло в законна сила решение по гр.д.№2208/2002г. по описа на Варненски районен съд,на [фирма] [населено място] е признато правото на собственост върху процесния имот и е осъдена Кооперация”М.”гр.В. да му предаде владението на имота,като с решение №2/17.10.2005г. по ф.д.№7836/2005г. на СГС е вписано увеличение на капитала на ищцовото дружество,настоящия ответник по касационната жалба,чрез непарична вноска,направена от [фирма].Съдът се е позовал на така постановеното със съдебното решение,от което е видно,че към заявлението за вписване са приложени необходимите документи,в това число протокол на общото събрание на акционерите,протокол на съвета на директорите и актуализиран устав,макар че регистърното производство няма конститутивно действие,то има оповестително такова по отношение на третите добросъвестни лица от момента на вписването и от този момент,по арг. член 73,ал.4 ТЗ възниква правото на собственост на приемащото дружество върху имота,предмет на апортната вноска.Във връзка с възраженията на въззивниците,настоящи касатори,които съдът е приел за неоснователни,е посочено,че оспорване действителността на апортна вноска в капитала на друго дружество не може да се прави инцидентно чрез възражение по висящ процес.Освен това,съдът изрично е отбелязъл,че за изхода на спора е ирелевантно решението по т.д.№978/2008г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е обявен за окончателен сключения предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот,между Кооперация”М.” като продавач и [фирма] като купувач,тъй като последният е сключен след като с влязло в законна сила решение е отречено правото на собственост на кооперацията и тя не е могла да извършва разпоредителни действия с него,т.е последното дружество не е могло да придобие правото на собственик от сделка с несобственик.В резултат на този анализ,съдът е стигнал до извода,че заявеният положителен установителен иск е доказан и дружеството ищец е придобило правото на собственост чрез апортна вноска в капитала,извършена преди постановяване на изпълняваното решение по посоченото изпълнително дело.
Формулираните в точка първо римско като правни въпроси в изложението на касатора ,видно от изложеното в решаващите мотиви на въззивния съд,са неотносими към правните изводи обусловили изхода на спора.Това е така,защото предвидената процедура по регистърното производство не е свързана с вещноправните отношения по предмета на сделката,поради което е неотносима и посочената съдебна практика.
По отношение твърденията,изложени в раздел второ римско от изложението на касатора,въпреки,че се позовава на хипотезата на член 280,ал.1,т.2 от ГПК ,във връзка с посочения въпрос,касаторът сочи задължителна практика на ВКС,решения ,постановени по реда на член 290 ГПК,което не може да обоснове наличие на правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата.Съгласно възприетото в т.3 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.2 ГПК,правният въпрос,от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос,каквито съдебни актове не се цитират и не се прилагат от касатора по тази точка от изложението му.
Третата хипотеза,на която касаторът се позовава в изложението си-в точка трето римско от същата,а именно предвиденото в член 280,ал.1,т.3 ГПК,съгласно възприетото в т.4 на горепосоченото ТР на ВКС,е налице,когато правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед измененията на законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване.Освен,че формулираните правни въпроси в тази част от изложението са неотносими към решаващите изводи на съда по делото,липсват аргументи съгласно горепосоченото в посока наличие на твърдяната от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на [фирма]:
С молба вх.№442/20.08.2012г.,депозирана от дружеството-касатор по делото се заявява/цитирам/:
„С оглед разпореждане по касационната жалба срещу решението на Варненски апелативен съд по гр.д.№177/2012г. с настоящата молба правим следното уточнение на основанията за допускане на същата:
Считаме,че гореописаното решение на Варненски апелативен съд е неправилно,както и необосновано,поради неправилно разглеждане и тълкуване на допуснатите и събрани по делото доказателства.В този смисъл конкретното основание,което считаме е налице за допускане разглеждането на жалбата е чл.280,ал.1,т.3,а именно считаме,че с въззивното решение съдът се е произнесъл по въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
В настоящия правен спор се поставя въпроса относно конкуренцията на правните институти „сила на присъдено нещо” и „нищожност”.В своето решение съдът е приел,че не може в настоящото производство да се иска прогласяване на нищожност.Считаме ,това за неправилно и в този смисъл и с оглед точното прилагане на закона искаме чрез настоящата касационна жалба да поставим този важен съществен правен въпрос на разглеждане от състав на ВКС.”
В писмения си отговор,ответникът по касационната жалба [фирма] София,посочва,че по такъв правен въпрос,посочен от касатора въззивният съдът изобщо не се е произнасял,а изложението на касатора,съдържа касационни оплаквания срещу въззивното решение,поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Преди всичко,така формулирания правен въпрос от касатора няма отношение към изхода на спора и не е обусловил правните изводи на съда по същия,видно от изложеното в решаващите мотиви.Освен това в изложението на касатора се правят изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване предвидени в член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото контрола за законосъобразност на постановеното решение,ще бъде упражнен след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 от ГПК.Ето защо,не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №128/25.06.2012г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№177/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: