О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
София, 20.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №1695/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Д. срещу решение №149 от 09.01.2017г., постановено по в.т.д.№324/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд, т.о, с което е потвърдено решение №365/22.07.2016г. по т.д.№167/2015г. на Бургаски окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Твърди се, че въззивният съд в противоречие с разпоредбите на чл.116 ал.1 и чл.115г ал.6 от ЗППЦК (в редакцията от 27.03.2009г.), неправилно е приел, че пълномощникът на касатора Х. М. се е нуждаел от пълномощно с нотариална заверка на подписа. Оспорва се извода на съда, че разпоредбата на чл.116 ал.1 ЗППЦК не е императивна, поради което няма пречка, след измененията на закона (ДВ.бр.23 от 2009г.), в устава на дружеството да се предвиди утежнена форма досежно упълномощаването от страна акционер за участие в общото събрание на акционерното дружество. Сочи се, че неправилно въззивният състав е приел, че непосочването в поканата за събранието на изискването за нотариална заверка на подписа при упълномощаване, не води до порок на поканата, доколкото по делото не е установено представителството за общото събрание на 22.04.2016г. да е станало по различен начин от този приет в чл.14 ал.3 от Устава на дружеството. Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения на основание чл.74 ТЗ иск с присъждане в полза на касатора на направените от него разноски по делото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че „въпросът за упълномощаването, инкорпорирано в разпоредбата на чл.115г. и чл.116 ал.1 ЗППЦК”, се решава противоречиво от съдилищата (основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК) като се посочват решение №490/07.12.2009г. по т.д.№754/2009г. на ОС-Варна, решение №38/20.04.2010г. по т.д.№61/2010г. на АС-Варна и решение №235от 22.07.2016г. на ОС-Бургас. Отделно в изложението е формулиран следния правен въпрос: „Дали ако уставът на публично акционерно търговско дружество не е съобразен с последващи изменения на закона в частта досежно упълномощаването на акционер за участие в акционерното събрание, то волята на акционерите е да бъде прилагана утежнената форма на упълномощаване?”, за който се твърди, че е решен в противоречие с решение №490/07.12.2009г. по т.д.№754/2009г. на ОС-Варна. По отношение на поставените въпроси се поддържа и наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касация (че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото).
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество [фирма] – [населено място]. На 30.10.2017г. (след изтичането на срока по чл.287 ал.1 ГПК) е депозирана писмена молба от дружеството, с което се уведомява касационния състав, че с решение от 18.07.2017г. на общото събрание на акционерите на [фирма] (представено с молбата), са отменени решенията по всички точки от дневния ред на проведеното на 22.04.2016г. общо събрание. В молбата е посочено, че с оглед нововъзникналите обстоятелства, изпълнителният директор на [фирма] З. Д. признава иска на Я. Д..
Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Без правно значение за настоящото производство по чл.288 ГПК е направеното признание на иска от изпълнителния директор на ответника в молбата от 30.10.2017г., както и твърдението в молбата му за наличие на новонастъпили релевантни за спора обстоятелства след постановяване на въззивното решение. Предмет на производството по допускане на касация е проверка от касационния състав на допустимостта на въззивното решение и преценка от съда за наличието или липсата на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. В случая не е налице хипотезата по чл.249 ГПК, допускаща обезсилване на въззивното решение, ако страните преди влизането му в сила заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото. Ето защо, настоящият състав дължи произнасяне по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, без да взима предвид депозираната молба от ответното дружество.
С обжалваното решение въззивният състав от Бургаски апелативен съд е потвърдил решение №365/22.07.2016г. по т.д.№167/2015г. на Бургаски ОС, с което е отхвърлен иска на Я. Г. Д. за отмяна на решенията по всички точки от дневния ред на проведеното на 22.04.2016г. общо събрание на акционерите на [фирма]. Въззивният съд е направил препращане към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК относно извода, че адвокат Х. М. като пълномощник на въззивника Я. Д., правилно не е бил допуснат до участие в събранието на 22.04.2016г, поради нередовно пълномощно.
С оглед спорния според въззивния състав въпрос: „Дали наличието на по- утежнени изисквания относно формата на упълномощаването в устава (в конкретния случай – чл. 14 ал. 3 от устава на дружеството) влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 116 ЗППЦК и ако е така, дали лишаването от участие на такъв приносител на пълномощно да участва в работата на общото събрание, води до незконосъобразност на взетите решения?”, апелативният състав е посочил, че в разпоредбата на чл. 115г ал.6 ЗППЦК е предвидена възможност публичното дружество да въвежда допълнителни изисквания, касаещи упълномощаването, което включва и такива, досежно формата на пълномощното за представляване на акционер в общото събрание. Съдът е отразил, че при последното актуализиране на устава на дружеството на 27.06.2009г., не е било отменено изискването в чл.14 ал.3, за представяне на пълномощно с нотариална заверка на подписа. Апелативният състав е акцентирал върху обстоятелството, че последното актуализиране на устава е станало няколко месеца след 27.03.2009г., т.е след като е влязло в сила изменението на разпоредбата на 116 ал.1 ЗППЦК, предвиждаща изискване упълномощаването от страна на акционер на пълномощник да е в писмена форма, а не както е било до този момент – в писмена форма с нотариална заверка на подписа. С оглед факта, че след изменението на чл.116 ал.1 ЗППЦК през 2009г., волята на акционерите пълномощното за общото събрание да е с нотариално заверен подпис на упълномощителя не е променена, съдът е приел за неоснователно становището на въззивника, че за представителството му в общото събрание е било достатъчно писменото пълномощно. Отделно съдът е изложил съображения за неоснователност на възражението във въззивната жалба за незаконосъобразност на приетите решения с оглед липсата на посочване в поканата за общото събрание на 22.04.2016г. на изискването упълномощаването да е с нотариална заверка на подписа като съдът се е позовал на известната за въззивника разпоредба на чл.14 ал.3 от Устава на дружеството относно формата на пълномощното.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК първи въпрос „за упълномощаването, инкорпорирано в разпоредбата на чл.115г. и чл.116 ал.1 ЗППЦК”, не попада в обхвата на въпросите по чл.280 ал.1 ГПК, характеризирани като общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същият е формулиран от касатора като общотеоретичен въпрос, чието значение се разпростира извън конкретните решаващи изводи на въззивния състав, свързани с непроменената разпоредба на актуализирания устав на дружеството. Не може да обоснове допускане на касация и втория въпрос: „Дали ако уставът на публично акционерно търговско дружество не е съобразен с последващи изменения на закона в частта досежно упълномощаването на акционер за участие в акционерното събрание, то волята на акционерите е да бъде прилагана утежнената форма на упълномощаване?”, тъй като акцентът на така формулирания въпрос пада върху волята на акционерите като факт, а не върху решаващия извод на съда, че с оглед разпоредбата на чл.115г ЗППЦК и след измененията на чл.116 ал.1 ЗППЦК (ДВ бр.23/2009г. в сила от 27.03.2009г.), уставът може да предвижда изискване за утежнена форма на пълномощното за представляване на акционер в общото събрание на акционерите на публично дружество, а именно: писмена форма с нотариална заверка на подписа.
Непосочването на правния въпрос от значение на изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнително основания за това (ТР №1/19.10.010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК). Независимо от горното и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касация, тъй като в представеното от касатора решение №490/07.12.2009г. по т.д.№754/2009г. на ОС-Варна, въпросът за формата на пълномощното е обсъден в контекста на вписано изискване в поканата за събранието, а не с оглед наличието на такова изискване в актуализиран след измененията на чл.116 ал.1 ЗППЦК устав на публичното дружество (за останалите представени от касатора решения няма данни да са влезли в сила). Не може да се приеме, че е налице и предпоставката по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касация, защото липсват изложени съображения от касатора, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед направеното тълкуване в т.4 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, твърденията на касатора, че липсва трайно формирана или задължителна съдебна практика по поставените въпроси, не съставляват надлежна аргументация на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, позволяваща на касационната инстанция да се произнесе дали е изпълнена специфичната за това основание допълнителна предпоставка.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №149 от 09.01.2017г., постановено по в.т.д.№324/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: