5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653/20,08,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на единадесети юли, през две хиляди и четиринадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1219 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Я. Н. против определение № 277 / 31.01.2014 год. по гр.д.№ 341 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, ГК,десети състав,с което е потвърдено определение № 6994 / 30.10.2013 год. на Софийски градски съд, ТО,VІ – 15 състав по т.д.№ 3776 / 2012 год..Със същото е върната исковата молба на жалбоподателя , с която са предявени искове с правно основание чл.29 ЗТР, за недопустимост на вписване № 20120605093507 на Агенция по вписванията на подновяване на залог върху дружествени дялове, притежание на Я. Н. в [фирма] и установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, срещу ответника [фирма],заместен в хода на производството,поради настъпило процесуално правоприемство,от [фирма].Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, споделило мотивите на първоинстанционния акт,че пасивно легитимирано по така предявените искове е единствено дружеството,по чиято партида е извършено атакуваното вписване и следователно недопустими спрямо третото лице – правоприемник на заложен кредитор на дружеството, по чиято партида са извършени вписванията – [фирма].Отричайки заложно право на кредитора [фирма] към момента на вписването на подновяването на залога,жалбоподателят счита , че липсата му изключва притежавано от банката процесуално право да впише залога по партидата на [фирма],което обуславя само по себе си недопустимост на вписването. Страната оспорва и мотивите на въззивното определение, основани на нерефлектиращо в правната сфера на заложния кредитор заличаване на вписването / арг. чл.12 ал.3 ЗОЗ /.Със заличаване на вписването по партидата на длъжника в търговския регистър, според жалбоподателя отпада правото на противопоставимост на залога, правото на пристъпване към изпълнение по извънсъдебен ред / вписване пристъпване към изпълнение / , право да се вписва депозитар, управител на предприятие , на справка от държавните органи и др. . Следователно, когато освен самото дружество, от иска с предмет вписването се ползва и друг правен субект,е налице особено другарство в процеса , тъй като решението трябва да е еднакво спрямо дружеството и ползващото се трето лице. Жалбоподателят намира, че с опр. № 691 / 16.10.2013 год. по ч.т.д.№ 3576 / 2013 год. на Върховен касационен съд, ІІ т.о.,е направена стъпка към промяна на съдебната практика относно процесуално легитимираните в производството по чл. 29 ЗТР страни , която следва да бъде приветствана и утвърдена като правилна .Касае се за хипотеза на предявен иск по чл. 29 ЗТР от самото дружество, по чиято партида е извършено вписването против банка – заложен кредитор. Позовава се и на посочените в чл.30 ЗТР субекти, по чиято молба се извършва заличаването при успешно проведен иск по чл.29 ЗТР – такова може да бъде всяко заинтересовано лице.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба, като не намира обосновано основание за допускане на касационното обжалване . Намира, че формулираните от касатора четири въпроса не покриват общата предпоставка за допускане на касационното обжалване – не са съществени и отговор на същите не е обусловил изхода на спора . Съществуването на заложното право не е предмет на иска по чл. 29 ЗТР за недопустимост на вписването,каквото е вписването постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или по което длъжностното лице от Агенция по вписванията се е произнесло без да е сезирано , съгласно ТР № 1 / 2002 год. по т.д.№ 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС .Въззивният съд не се е произнасял и по въпроса за необходимо другарство по искове по чл.29 ЗТР, както и по въпроса за допустимостта на иск по чл.29 ЗТР, без предявяването на искане по чл.30 ЗТР за заличаване а вписването.Страната оспорва в евентуалност обосноваването на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,цитирайки съдебна практика в подкрепа на изводите на въззивния съд.С молба , подадена след изтичане срока за отговор на частната жалба, претендира възмездяване на разноски – адвокатски хонорар в размер на 5 867,48 лева .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване .
Я. Н. е предявил искове по чл.29 ал.1 ЗТР твърдейки, че вписването е недопустимо,тъй като ЗОЗ вр. с чл.15 ал.1 т.3 ЗТР не овластява заложният кредитор да предяви искане за вписване , нито същият попада сред останалите субекти по чл.15 ЗТР.Недопустимост на вписването се твърди и с оглед неизпълнение задължението по чл. 7 ал.2 от Наредба № 1 / 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, предвид непредставянето към заявлението на документи удостоверяващи исканото за вписване обстоятелство – изрично съгласие с нотариална заверка на подписа на залогодателя за подновяване на залога, което е предмет на вписване . Ищецът намира необходими за удостоверяване на подновен залог доказателства за непристъпване към изпълнение и непрекратяване на сключените договори за залог чрез изпълнение или на друго основание . Несъществуване на вписаното обстоятелство се обосновава с довода за погасяване на обезпеченото задължение към момента на вписване подновяването на залога, поради новация .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят е формулирал следните въпроси : 1/ Кой е надлежен ответник по иск по чл.29 ал.1 ЗТР , когато е предявен от съдружник за установяване недопустимост на вписан по партидата на търговско дружество особен залог върху дружествените му дялове в същото ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, евентуално в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с определение № 691 / 16.10.2013 год. по ч.т.д.№ 3576/2013 год. на Върховен касационен съд, ІІ т.о. ; 2 / Включва ли се в предметния обхват на иск по чл.29 ал.1 пр.2 ЗТР / недопустимост на вписване поради липса на качество заявител / установяването на качеството „заложен кредитор „ , респ. съществуването на заложното право към момента на вписването ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ; 3 / Съществува ли необходимо другарство по иск по чл.29 ЗТР , когато вписването на обстоятелствата по особения залог на дружествените дялове пряко ползва, респ. заличаването му би засегнало няколко правни субекта – заложен кредитор, длъжник по обезпечения заем, различен от залогодателя, залогодателя ? – също обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и 4 / Допустим ли е иск по чл.29 ЗТР , ако не е формулирано искане по чл. 30 ЗТР ? – обосноваван също в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Видно от мотивите на въззивното решение, релевантен за изхода на спора е единствено първият от поставените въпроси.Отговорът на същия,даден от въззивния съд, по необходимост е изключил възможността за по-нататъшни разсъждения относно вида на евентуалното другарство, ако пасивно процесуално легитимиран по иска би бил и друг правен субект,различен от дружеството,по чиято партида е извършено атакуваното вписване / въпрос трети /, както и би ли бил разгледан иска по чл.29 ЗТР и без изрично искане по чл.30 ЗТР /въпрос четвърти/.Отговорът на втори въпрос имплицитно се включва в произнасянето по първия , тъй като именно този въпрос – предмет ли е или не на иска по чл.29 ЗТР съществуването на заложното право на кредитора – обуславя извода относно наличието или не на пасивната му процесуалноправна легитимация.
Макар да отговаря на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Жалбоподателят сочи липса на задължителна съдебна практика, каквато постановена по реда на чл. 290 ГПК и чл.274 ал.3 ГПК по конкретния правен въпрос действително няма . Налице е, обаче,богата и непротиворечива съдебна практика , споделяща изводите на въззивния съд / опр. № 1061/ 23.11.2012 год. по ч.т.д.№ 868 / 2012 год. на ІІ т.о. ВКС, опр.№ 244 / 08.04.2013 год. по ч.т.д.№ 979/ 2012 год. на ІІ т.о. ВКС , опр.№ 233 / 03.04.2013 год.по ч.т.д.№ 1080/ 203 год. на ІІ т.о. на ВКС и др. / .От друга страна жалбоподателят сочи определение № 691/16.10.2013 год. по ч.т.д.№ 3576 / 2013 год. на Върховен касационен съд, ІІ т.о, като начало на корективна на съществуващата казуална съдебна практика тенденция за преодоляване стеснителното тълкуване на чл.29 ал.1 ЗТР, която следва да бъде приветствана.Селективният критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставя не само неясна , непълна и противоречива правна норма, каквато предвид липсата на определения за „ недопустимо вписване „ и „ вписване на несъществуващо обстоятелство „ в самата норма , като неясна би могла да се приеме нормата на чл.29 ал.1 ЗТР, но предпоставя и създадена по приложението й противоречива съдебна практика, подлежаща на преодоляване или непротиворечива такава, но при наличие на нужда от преодоляването й,с оглед промяна на законодателството или развитието на обществените отношения , налагащи нейната актуализация.Никоя от посочените предпоставки не се явява обоснована. Определение № 691/ 03.02. по ч.т.д.№ 3576 / 2013 год. не е отстъпление от разбирането на състави на ВКС относно пасивно легитимираните по иска по чл.29 ЗТР правни субекти , а изключение обосновано изрично като такова , при липсата на друг защитаващ интереса на ищеца – търговското дружество, по чиято партида са вписани атакуваните обстоятелства – ред за освобождаване от неблагоприятни за същото последици на вписването.Макар и при действието на ГПК /отм./ , но в случая намира приложимост ТР № 1 / 2002 год. по т.д.№ 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС,в което не само е дадено определение за „ недопустимо вписване „ и „ вписване на несъществуващо обстоятелство „, ни и изрично /т.3/ е посочено, че проверката на законосъобразността на самото вписано обстоятелство не е предмет на иска за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство.
Исковете за недопустимост на вписано обстоятелство предпоставят липса на качество „заявител” на вписването по смисъла на чл.15 ЗТР . Недопустимо е и вписване извършено без сезиране с искане за това. Жалбоподателят е навел формално относими обстоятелства по такъв иск , но няма правен интерес от предявяването му срещу заложния кредитор, тъй като заличаването на вписването в търговския регистър не би създало сила на пресъдено нещо,отричаща заложното правоотношение между страните по същото.Вписването в търговския регистър,съгласно чл.31 вр. с чл.30 вр. с чл.19 ал.2 ЗОЗ е от значение за противопоставимостта на залога на третите лица,но последното е в интерес на кредитора. Преценим в случая,обаче, за предявяването на исковете срещу заложния кредитор е правния интерес на ищеца – длъжник и залогодател.В случая жалбоподателят мотивира допустимостта на иска си с обстоятелства, относими към правния интерес на заложния кредитор.
Несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.29 ал.1 ЗТР е обстоятелство,което не е възникнало валидно.Когато се касае за пороци на възникнало правоотношение между лица, различни от търговското дружество по чиято партида е извършено вписването,от значение за възникването на вписаното обстоятелство , установяването им следва да стане по исков ред,с установителен иск,страни по който са страните по правоотношението / напр. за недействителност на договор за залог /. Силата на пресъдено нещо по този установителен иск кореспондира на действителния правен интерес на страните по договора за залог и на действителния правен интерес на ищеца в настоящия случай,за установяване несъществуване на правоотношение по залог помежду им,обуславящо вписването му като несъществуващо обстоятелство. Когато доказателствата,представени в обосноваване искането за вписване,не покриват формално изискуемия фактически състав , за да би се приело осъществило се обстоятелство, извън преценката за неговата законосъобразност, е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, но тук важат идентични на преждеизложените съображения за липса на правен интерес за установяването му спрямо заложния кредитор, с оглед правните последици от уважаването на иска по чл.29 ЗТР. С решението по същия,ако би бил уважен, не би се създала сила на пресъдено нещо между страните по заложното правоотношение,че исканото за вписване обстоятелство не е изобщо възникнало валидно .
Настоящият състав не намира основание да промени така споделяната в преждепосочените и други съдебни актове практика, която по-горе обобщи.
Следователно,касационното обжалване не следва да се допусне. Ответната страна е предявила искане за възмездяване на разноски, след преклузивния срок за това – след подаване отговора на частната жалба, поради което и искането й е недопустимо.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 277 / 31.01.2014 год. по гр.д.№ 341 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, ГК,десети състав .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :