1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
гр. София, 21.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 348 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца А. Х. К. от гр. Я. чрез процесуалния му представител адв. А. Г. срещу решение от 09.11.2009г. по гр. дело № 5641/2009г. на Софийски градски съд, IV-В отделение в частта, с която частично е отменено решение от 18.03.2009г. по гр. дело № 32650/2008г. на Софийски районен съд, 72 състав и е отхвърлен предявеният от А. Х. К. от гр. Я. срещу „Л. И.” АД, гр. София иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер 10 000 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 220 лв. – разноски по делото.
Касаторът инвокира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /Постановление № 4 от 23.12.1968т. на Пленум на ВС/ и който е от значение за точното прилагане на закона /определение № 106 от 09.02.2009г. по гр. дело № 65/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о./: за дължимия размер на обезщетението, с оглед причинените увреждания на касатора; за обстоятелствата от значение за определяне на „справедливо” обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Ответникът ЗК „Л. И.” АД, гр. София оспорва касационната жалба и инвокира възражение за недопускане на касационно обжалване поради липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК – в изложението не е посочено нито едно конкретно противоречие на въззивното решение с решение на ВКС; размерът на обезщетението не представлява признак за противоречие с практиката на ВКС, когато съобразно конкретните случаи, при изследване на релевантните обстоятелства, са взети предвид относимите към правния спор факти и обстоятелства.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
За да направи извод, че предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ е основателен за сумата 5 000 лв., а за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер 10 000 лв. е неоснователен, въззивният съд е приел, че на 21.09.2007г. при управление на лек автомобил „Ф. Ескорт ТДИ” с рег. № СТ 0629 СК при неспазване на правилата за движение на главен път I-7, в посока от гр. Е. за с. Лесово Ю. А. А. е причинил ПТП и средна телесна повреда на повече от едно лице, включително и на ищеца А. Х. К., която му е причинила трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за повече от 30 дни. Решаващият съдебен състав въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания е установил, че пострадалият е имал болки със средна интензивност за времето, необходимо за зарастване на счупването, които са били по-интензивни първите 30 дни и са отшумяли до 3 месеца, понастоящем анатомичната цялост на костите е възстановена и е възможно да бъде съпроводена с неблагоприятно усещане до болки за период, чиято продължителност зависи от нервната система на пострадалия. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер 5 000 лв. въззивната инстанция се е съобразила с вида и характера на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид касационната жалба, изложението към нея и въззивното решение материалноправният въпрос, от който зависи изходът на спора, се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане, отчитане на обстоятелствата при определяне на справедливо обезщетение.
По отношение на релевантния за спора материалноправен въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд, след като е е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с вида и характера на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, е определил размера на дължимото обезщетение. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на чл. 52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреди. Само когато въззивният съд не се е съобразил и не е обсъдил обстоятелствата при определяне на размера на обезщетението, може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, какъвто не е настоящият случай.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото и е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.11.2009г. по гр. дело № 5641/2009г. на Софийски градски съд, IV-В отделение в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2..