О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
С., 24.10.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 343 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат К. К. срещу решение № 5402/24.11.2010 г. на Софийски градски съд, II Д състав /СГС/ по гр.д. № 4529/2010 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски районен съд /СРС/ по предявени искове на настоящия касатор по чл.208 ал.1 КЗ за 19902 лв. и по чл.86 ЗЗД за 2518.70 лв. срещу ЗД [фирма].
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – ЗД [фирма] не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС са предявени обективно съединени искове от [фирма] срещу ЗД [фирма] за изплащане на застрахователно обезщетение с лихва за забава за претърпени имуществени вреди от увреждане на собствен автомобил, за който е била сключена комбинирана застраховка „автокаско и гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество. Исковете са отхвърлени от СРС, чието решение е потвърдено от СГС. СГС е приел, че ищецът няма право да получи застрахователно обезщетение, тъй като водачът на застрахованото МПС е управлявал същото след употреба на алкохол над допустимите норми /с 0.58 промила/ – основание за отказ по смисъла на чл.211 т.2 КЗ и т.1.2 от раздел трети на Общите условия на дружеството-застраховател Съдът се е позовал и на допустимите норми на употреба на алкохол, регламентирани в чл.5 ал.1 т.3 ЗДП към момента на сключване на застраховката и към настъпване на застрахователното събитие.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните материалноправни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК:
1. Кои са „допустимите норми” на концентрация на алкохол в кръвта на водач на МПС; Съдът има ли право да излиза извън очертаните от чл.20 ЗЗД правила на тълкуване, като заменя волята на страните с правни норми, извън случаите по чл.26 ЗЗД?
2. Следва ли да се прилага чл.5 ал.2 т.3 ЗДвП /в редакцията си след ДВ брой № 51/2007 г. към Общите условия на ЗД [фирма] като се измени текста на т.1 и т.2 на тези условия ex lege?
3. Задължителни ли са постановленията на прокуратурата за прекратяване на досъдебните производства, когато същите решават въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от това деяние на основание чл.300 ГПК?
По така поставените въпроси настоящият състав на ВКС намира следното: Разрешението на първите два въпроса /така както са поставени въпросите/, не е обусловило изхода на спора, доколкото и в сключената застраховка, и в Общите условия на застрахователя нормата е препращаща към друг закон, който определя допустимото количество алкохол или липсата на такова /чл.5 ЗДвП/. Щом нормата е препращаща, няма място за тълкуване, както поддържа касаторът, застраховката и Общите условия препращат към съответната норма от ЗДвП и тя се прилага. Разрешението на третия въпрос също не е обусловило изхода на спора, тъй като въпросът с прекратеното досъдебно производство срещу водача на процесното МПС не е обсъждан от въззивния съд. Този въпрос е обсъждан от първоинстанционния съд, но първоинстанционното решение не е предмет на касационната жалба.
Независимо от гореизложеното по така формулираните от касатора въпроси, разрешението на които не е обусловило изхода на спора, не е налице и допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не са изложени съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както изискват разясненията на т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Не се касае до тълкуване на определени разпоредби, а до ясни и конкретни такива, които изискват съответното си приложение.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Настоящият състав на ВКС не присъжда разноски за настоящата инстанция на ответната по жалбата страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани, а и няма доказателства да са сторени.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5402/24.11.2010 г. на Софийски градски съд, II Д състав по гр.д. № 4529/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.