О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 653/24.09.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1511 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3412/ 30.05.2018 г. по гр.д. № 4792/ 2017 г., с което Софийски градски съд, като е потвърдил решение № 196860/ 18.08.2017 г. по гр.д. № 45527/ 2013 г. на Софийски районен съд в обжалваните части, е осъдил М. К. К. на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД да заплати на В. А. Д. сумата 1 200 евро – обезщетение за ползването на отдадения под наем апартамент в [населено място] след прекратяването на договора от 01.07.2006 г. и въпреки противопоставянето на наемодателя, а на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е осъдил М. К. К. да върне на В. А. Д. държането на апартамента.
Решението се обжалва от М. К. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси: 1. С оглед конституционната и законова забрана на злоупотреба с право в правомощията на въззивната инстанция ли е да обезсили първоинстанционното решение, когато констатира, че делото е разгледано при упражняване на процесуални права, с които е злоупотребено? 2. Имат ли и до каква степен обвързващо за съда действие въведените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за факти, които не съставляват самостоятелно основание на иска в смисъла, произтичащ от чл. 6 от ГПК, а са от значение за друг, непредявен иск? 3. Допустимо ли е съдебно решение, което е основано на факти, въведени в обстоятелствената част на исковата молба, които са от значение за иск с обуславящо значение спрямо предявения? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а по тях обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърденията, че първият въззивният съд е решил в противоречие с решение № 59/ 24.07.2013 г. по гр.д. № 392/ 2012 г. и с решение № 130/ 14.07.2016 г. по гр.д. № 150/ 2016 г, все на ВКС IV-то отд., а по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довода, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация В. А. Д. възразява, че съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК касационната жалба е недопустима; евентуално, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК не допуска касационното обжалване на решението в частта по иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, доколкото цената на този иск от 1 200 евро (равностойни на 2 347.00 лв.) е под 5 000 лв., но цената на другия, квалифициран от въззивния съд по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, е била определена на сумата 2 760 евро (равностойни на 5 298.08 лв.), а тя надхвърля прага на обжалване от 5 000 лв. Касационната жалба в частта срещу решението по иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД следва да се остави без уважение.
В допустимата й част тя е подадена от процесуално легитимирана страна. Касатор е ответникът, осъден да върне апартамента. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ЗЗД липсва. Съображенията са следните:
Във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение касаторът се е оплакал, че неправилно първоинстанционният съд е уважил исковете, като е приел за надлежно връчена при фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК нотариалната покана, с която ищецът-наемодател е направил изявление, че разваля договора от 01.07.2006 г., с който апартаментът в [населено място] е бил даден отдаден под наем на ответника. Оплакал се е, че правото му на участие в първоинстанционното производство е било нарушено, тъй като преписът от исковата молба и доказателствата към нея също са били връчени при фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК му е бил назначен служебен защитник. Оплакванията касаторът е обосновал с твърденията, че ищецът е знаел, но не е съобщил на нотариуса, а и на първоинстанционния съд адреса, на който е можело да бъде намерен и така е злоупотребил с права (на връчване на нотариалната покана, респ. на разглеждане на съдебно предявените вземания).
Във въззивната жалба доказателствени искания е нямало. Единственото ново възражение, което касаторът е въвел, е било, че исковете са неоснователни, защото справката от „Топлофикация София“ ЕАД в свидетелство за неплатена цена на доставена топлинна енергия е за различен имот.
В обжалваното решение въззивният съд е изложил съображения, защо намира за редовно връчена нотариалната покана, с която ищецът-наемодател е направил изявление за разваляне на договора от 01.07.2006 г., но също така е препратил към мотивите, с които първата инстанция е уважила исковете. Инкорпорирайки ги като свои (чл. 272 ГПК), въззивният съд е приел, че към датата на връчване на нотариална покана договорът за наем вече е бил прекратен, доколкото се е осъществило уговорено между страните условие за това – неплащане на консумативните разходи на апартамента от ответника-наемател. Разгледал е и нововъведеното с въззивната жалба възражение, но е приел, че писмото от „Топлофикация София“ ЕАД за неплатена цена на доставена топлинна енергия в периода м.06.2011 – м.01.2013 г., включен в периода на трасформиралото се в безсрочно наемно правоотношение между страните, касае наетия от ответника имот. Въззивният съд е заключил, че основанието ответникът да ползва апартамента в [населено място] е отпаднало, а на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е длъжен да го върне на ищеца.
С оглед извършените пред и от въззивния съд действия, а и при мотивите в обжалваното решение, първият въпрос не го обуславя. Не поради действието на връчената нотариална покана по чл. 87, вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД, а поради предвиденото в чл. 25 ЗЗД (осъществено условие за прекратяване на договора за наем) въззивният съд е приел за основателен иска, квалифициран по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Въззивният съд е разгледал по същество новото възражение, което касаторът е въвел във въззивната жалба, а в нея доказателствени искания е нямало направени. Това означава, че във второинстанционното производство касаторът-ответник е упражнил правото си на защита, а и на участие в исковото производство пред инстанция по съществото на правния спор в максималния негов обем. Изложеното изключва извода, че първият повдигнат въпрос е включен в допустимия предмет на обжалване и обуславя въззивното решение. Твърдяната от касатора злоупотреба с права – на връчване на нотариалната покана и на разглеждане на съдебно предявените искове, – съответно не е единствената причина, поради която искът за връщане на имота е бил уважен, нито е осуетила правото му на участие по делото. Това изключва общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по този въпрос.
Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е изключено и за другите два въпроса. Те са без връзка с допустимия предмет на обжалване, а не обуславят въззивното решение. В исковата молба няма твърдения за за друго спорно право между страните, което да е с обуславящо значение за субективните права по предявените и разгледани по същество искове.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът по касация е сторил пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. К. К. срещу решение № 3412/ 30.05.2018 г. по гр.д. № 4792/ 2017 г. в частта по иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение в останалата част.
ОСЪЖДА М. К. К. ЕГН [ЕГН] да заплати на В. А. Д. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК сумата 600 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението може да се обжалва от касатора в първата част с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.